На последното редовно съвещание на паричния комитет на Федералния резерв (28 и 29 януари), в което участва досегашният му управител Бен Бърнанке (чийто мандат изтече на 31 януари), щатските централни банкери решиха да намалят с още 10 млрд. щ. долара програмата си за изкупуване на щатски облигации и месечният обем на покупките вече е за 65 млрд. долара. Това е второто поредно намаление на паричните стимули за щатското стопанство и е доказателство за опасенията на американските парични стратези, че рекордно високият размер на баланса на Федералния резерв от 4.1 трлн. щ. долара може да доведе до изкуствен ръст на цените на някои активи. От началото на февруари месечните покупки на облигации ще се поделят между щатски държавни ценни книжа за 35 млрд. долара и ипотечен дълг за 30 млрд. долара. Икономическите наблюдатели са единодушни, че Федералният резерв ще изтегля поне по 10 млрд. долара на всяко следващо съвещание на банковия паричен комитет и до края на годината ще закрие програмата. Базовата лихва ще остане близка до нула, докато безработицата в страната се понижи под 6.5%, но при условие че годишната инфлация остане под целевия дългосрочен таван на щатската централна банка от 2 процента.
Новината за изтеглянето на паричните стимули повиши котировките на щатската валута, която след поевтиняване до почти 1.37 щ. долара за едно евро се върна под 1.36 щ. долара за евро.
Решението на паричния комитет на Федералния резерв е мотивирано от силата на щатската икономика и от публикуваните през седмицата като цяло добри фундаментални икономически показатели на страната.
БВП на САЩ е нараснал с 3.2% годишно през последните три месеца на 2013-а, което увеличава надеждите за силна 2014-а. Това число показва, че стопанството е в достатъчно силен подем, за да изпревари прираста на населението и да свали устойчиво безработицата. В публикувания на 30 януари отчет за четвъртото тримесечие на миналата година обаче има и странни моменти в баланса на растежа, което вероятно ще доведе до последващи ревизии на числата. Например индивидуалното потребление се е увеличило с 3.3% на годишна база, а износът – с цели 11.4%, което му отрежда основен принос в увеличението на БВП. За сметка на това федералните разходи са били изключително слаби – 12.6% годишен спад. А бизнес инвестициите са се повишили със символичните 0.9 процента. Добрата новина е наличието на здравословен ръст на потреблението на домакинствата, който предполага, че фискалният натиск върху бюджетите им ще изчезне през 2014-а.
Цените на еднофамилните жилища са се повишили с 0.9% през ноември 2013-а спрямо октомври, сочи индексът на S&P/Case Shiller, който следи пазарната ниша в 20 големи населени места. На годишна база ценовият ръст е 13.7% – най-мощен от февруари 2006-а насам. Фактът, че жилищните цени растат въпреки скока на ипотечните лихви през май 2013-а, показва, че жилищният пазар ще продължи да подпомага щатското стопанство и през тази година. Разочарование обаче породи количеството на сключените договори за продажби на стари жилища, които са паднали с 8.7% през декември 2013-а спрямо ноември и с 6.1% на годишна база. Строителни експерти обясняват слабия резултат с малкото налични жилища за препродажби и със студеното време, което намалява желанието на потенциалните клиенти за покупки.
Доверието на американските домакинства в икономическата перспектива на страната се е повишило през януари. Индексът, който отчита нагласите на гражданите, е нараснал от 77.5 пункта през декември 2013-а на 80.7. Сега тези стойности са близки до нивата от миналата есен, преди частичната парализа на дейността на щатската администрация да изнерви обществеността.
От 1 февруари нататък грижата за Федералния резерв и за здравето на щатското стопанство поема наследницата на Бърнанке – Джанет Йелън. На нея се пада да се бори с раздутите активи. В тази битка дамата ще се сблъска с две предизвикателства. Едното е, че трябва да ги идентифицира и да ги ограничи, преди да са станали прекалено големи и опасни. Второто – че трябва да управлява паричната политика, без да позволи на балоните да се спукат по такъв начин, че да предизвикат хаос на финансовите пазари и да спрат подема.
Сражението ще е тежко, особено като се има предвид, че нито Бърнанке, нито предшественикът му Алън Грийнспън имаха успех в тези битки. Под благосклонния поглед на Грийнспън фондовият пазар постигна забележителен бум, последван от рязък обрат, който тласна щатската икономика в рецесия през 2001-а. След това той допусна ръст на жилищните цени до несъстоятелни равнища и те достигнаха върхова стойност през 2006-а, когато Бърнанке пое кормилото на Федералния резерв от Грийнспън. Той първоначално омаловажи икономическите последици от започналия срив на жилищните цени и през март 2007-а заяви, че процесът „вероятно ще остане под контрол“. По-късно се оказа, че не е бил прав и в края на 2007-а Щатите навлязоха в най-тежкия икономически спад след Великата рецесия.
