България е изпаднала с три места назад от челото на класацията за най-много осъдителни решения на Евросъда по правата на човека в Страсбург. За 2013 г. сме на осмо място, а през 2012 сме били на пето. Това личи от данните, оповестени от председателя на съда Дийн Шпилман на редовна годишна пресконференция.
Радост велика, признание светло за родното правораздаване. Щом и Италия, родината на мафията, ни надмина, станали сме по-човеци откъм грижа за правата си. С някои уговорки обаче. Жалбите си вървят към Страсбург, но тамошният съд вече не ги иска. Много му идвали, заривал се в работа и разглежда колкото може, а не колкото трябва. За 2012 г. не е допуснал за разглеждане 1425 жалби от България, а през 2013 г. отказал да се произнесе по 2552. Ако продължава в този дух, догодина ще сме извън челната десетка, в която се отчитат само допуснатите за разглеждане жалби.
Шпилман не крие радостта на съдиите от по-малкото работа. Според него 2013 г. е забележителна, понеже смъкнали делата с 22% и сторили невероятното – преодолели символичната граница от 100 000 допуснати жалби. От 160 000 през 2011 г. ги докарали до 99 900. Спадът се дължал на повишена ефективност. Тя се изразява във въвеждането на фигурата на едноличния съдия и създаването на секция за филтрирането на жалби. Първо секцията отхвърля почти всички жалби, после съдията отхвърля почти всички останали, които са се промъкнали до него.
Практиката на Евросъда несъмнено ще бъде отчетена от правосъдното ни министерство в новата процедура за обезщетяване на жертвите на бавно правосъдие, чиято цел е да предотврати делата в Страсбург. Вече няма нужда от особени притеснения – щом Евросъдът не иска да ги погледне, защо държавата да плаща, за да не бъде осъдена? А, ако плати, защо да се изхвърля?
