Статистиката за извършените битови престъпления в държавата ни през 2013 г. е повече от мрачна – регистрирани са 130 хиляди. В същото време експертното мнение сочи, че и необявените в полицията престъпления са приблизително толкова. Това прави съответно и около 260- 300 хил. жертви на уличния бандитизъм, дефиниран от МВР като посегателство над собствеността и личността на гражданите.
Вътрешното министерство от години не крие, че конвенционалната престъпност всъщност е най-големият проблем, пред който ведомството се е изправяло. Не организираната престъпност, не корупцията, а обикновеното пладнешко разбойничество. За радост на МВР в Европейската комисия не се интересуват особено много от този въпрос по разбираеми причини. За ЕС далеч по-важно е нейните служители да следят изкъсо мамят ли нашенците при усвояването на европари и шетат ли родни мафиотски структури по Европа, за да нарушават спокойствието на тамошните буржоа. Така че едва ли им липсва и тая грижа – да се натоварят и със статистиката за хилядите набези на знайни и незнайни разбойнически групи по села и паланки.
По тази причина нищо не пречи на МВР да признава слабостта си да се справи с конвенционалната престъпност и непрекъснато да предлага мерки за ефективно противодействие. Тези мерки нито интересуват ЕС, нито някой там наблюдава как се прилагат и какви са резултатите от изпълнението им. Очевидно това е проблем, с който трябва сами да се справим.
Неотдавна главният секретар на МВР Светлозар Лазаров обяви в ефира, че ведомството се справя по-добре с битовата престъпност. Подобрението през 2013 спрямо 2012 г. е 1.5 на сто, отчете той, каквото и да означават тези цифри. В телевизионната си изява професионалист №1 очерта една абсурдна картина на конвенционалната престъпност – хем се забелязва подобрение на резултатите от противодействието й и в същото време разкриваемостта на тези престъпления не се отлепва от статистическото дъно, където се намира от години. Данните на МВР сочат, че в периода 2009-2012 г. годишно 2/3 от кражбите си остават неразкрити. Това стимулира извършването на следващи посегателства и
демотивира гражданите да сигнализират
правоохранителните органи за тях, рече Лазаров. И макар че никога не е бил навътре в проблемите около битовата престъпност, той направи логичния извод, че ниското ниво на разкриваемост означава извършителите да останат ненаказани, да се увеличи броят на досъдебните производства с неизвестен извършител и в крайна сметка ще се стига до прекратяване на тези производства поради изтекла давност.
Преведен на езика на обикновения човек, този абсурд изглежда така: жителите на плевенското село Коиловци имат кураж и сили да излязат на двубой с тренирани парашутисти от френските спецчасти, но не и да се преборят с набезите на тукашните крадци. От живеещите тук около 1020 души за последните четири години са били обрани 240. Разбойниците са най-активни след приключване на активните селскостопански дейности и началото на зимата. Кметът на селото дотолкова е претръпнал от енергичните действия на бандитите, че ги определя като нормални… Така смята и шефът на Областната дирекция на МВР в Плевен Йордан Каменов.
Пътят за справяне с битовата престъпност е единодействие и
взаимодействие на структурите на МВР и местната власт
– това е лозунгът на МВР напоследък. Главсекът Лазаров определя насищането на подобни проблемни селища с жива сила като тоталитарен модел, който МВР не може повече да прилага. Но това не му пречи – по повод протестите пред парламента в столицата, да твърди, че повече полиция на площада означава повече сигурност за гражданите. Очевидно това вече не е тоталитарна практика.
Една от мерките, в които МВР се кълне като ключ за успешно противодействие на конвенционалната престъпност, е насищането на проблемните райони с камери. Модерният подход е сътрудничество на местните власти с органите на реда и ползване на техническите възможности – оборудване с камери, осигуряване на видеонаблюдение, смята главният секретар на ведомството. Според него насищането на основните пътни артерии и населените места с камери ще освободи полицейски ресурс, за да се поддържа редът в населените места с проблеми,където вилнеят малцинствени групи с „проблем с интеграцията“. Така ще се преобърне негативната статистика в областта на борбата с битовата престъпност, смятат в МВР.
Насищането с камери обаче също се оказва химера
Системите за наблюдение са ефективен метод, заяви неотдавна във Варна вътрешният шеф Цветлин Йовчев, но призна, че МВР няма как да се включи в този процес. „Изграждането на видеонаблюдение в национален мащаб не е във възможностите на МВР и не са предвидени ресурси в тази посока. Изразяваме безрезервна подкрепа към този съвременен начин за осигуряване на безопасността и реда, но не може да се очаква средствата да са за сметка на бюджет, различен от бюджета на съответната община“, каза Йовчев, отказвайки помощ на варненската община за доизграждане на системата за видеонаблюдение на нейната територия.
Казаното от МВР-шефа означава, че грижата за спасяване на давещите остава грижа на самите давещи се и… всъщност това е основната мярка, която вътрешното ведомство предвижда за справяне с битовата престъпност. Така че видеонаблюдението се оказва спасение за онези общини, които могат да заделят пари от бюджета си за тази цел. Коиловци и хилядите обезлюдяващи български села не са сред тях.
Слепи камери
Всички средства за видеонаблюдение на МВР всъщност са под разпореждането на „Пътна полиция“- КАТ. В София работят седем мобилни и три стационарни катаджийски камери. В страната общият им брой е 134. Цялата дейност по видеонаблюдението се ограничава в правене на снимки на нарушителите на различните ограничения по пътищата. Видеонаблюдение от специалисти, позволяващо контролиране на движението, установяване на признаци на подготовка и извършване на престъпление, все още липсва, всичко е на запис и реакцията на МВР идва впоследствие, след извършеното престъпление. Освен това липсва база данни за сравнения, софтуер за разпознаване на лица и в крайна сметка не може да се говори за единна система за видеонаблюдение за нуждите на противодейтвието на битовата престъпност.
Иначе на територията на София – град има около 3800 камери за видеонаблюдение, инсталирани от общината. За първото шестмесечие на 2013 година за следствени действия и досъдебни производства по широк кръг престъпления са били използвани над 190 диска със записи.
Камерите, които могат да дадат перфектна картина от неосветен участък, струват от порядъка на 20 000 лева. Те дават възможност за идентификация на лице от разстояние, тъй като обективът й покрива около 1000 кв. м площ. Повечето камери в столицата са висок клас, но не и с такива възможности.
*Сamera obscura (лат.) – „тъмна стая“.
Просто оптично устройство, което позволява да се получат изображения на реални обекти. Представлява тъмна кутия, в която не прониква светлина, с отвор на една от стените и екран на противоположната страна. На екрана се получава леко размито увеличено и преобърнато изображение.
