Финансовите министри на страните от Европейския съюз одобриха във вторник (28 януари) Директивата за ипотечните кредити по време на заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Брюксел, на което участва и министърът на финансите Петър Чобанов.
Директивата е насочена към създаване на единен конкурентен пазар на ипотечни кредити в ЕС и ще се прилага при всички заеми за клиенти, отпуснати с цел закупуване на жилище и за кредити, които са гарантирани с ипотека или друго подобно обезпечение. Главната цел на документа е да гарантира, че пазарите на ипотечни кредити функционират по отговорен начин и потребителите са защитени, като това допринася за финансовата стабилност.
Новата законова уредба включва ясно разписани права за кредитополучателите, така че да бъдат по-добре информирани и да се предпазят от грешни финансови решения, като изберат най-изгодния за тях ипотечен продукт. Потребителите ще разполагат със седемдневен срок, в който да премислят и да решат дали да подпишат договора за ипотека, или да се откажат от него. Текстът въвежда и общоевропейски стандарти за оценка на кредитоспособността на кандидатите за ипотечни заеми.
Банковите институции ще бъдат задължени да информират клиентите си преди подписване на договора за възможните промени в лихвите и за рисковете от нарастване на дължимите погасителни вноски заради поскъпването на съответната валута спрямо националната или спрямо еврото. Съгласно разпоредбите на ипотечната директива потребителите запазват правото да погасят заемите си предсрочно, но размерът на таксата за изплащане на кредита преди изтичането на срока на договора ще бъде определен самостоятелно от държавите членки.
Един от най-спорните моменти по време на дискусиите за регулацията бе правото задълженията на длъжника към банката да се смятат за погасени, ако бъде продаден заложеният имот. В последния вариант на директивата е заложено, че „държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на обезпечението или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита“. Тази възможност трябва да бъде договорена с банката кредитор преди подписването на договора. В същото време е посочено, че всяка държава има право да разработи подходящи мерки за подкрепа на потребителите, чийто дълг не е погасен от продажбата на ипотеката.
Документът бе одобрен с гласовете на всички 28 страни членки, като Чехия, Люксембург и Латвия се въздържаха.
Държавите членки на Европейския съюз разполагат с две години, за да транспонират в националното законодателство европейската директива след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Според Чехия обаче определянето на санкциите в случай на фалит на длъжника трябва да се определя по преценка на държавата членка. Страната се противопоставя и на клаузата за задължителна финансова грамотност и обучение – с аргумента, че „директивата не е място за уреждане на подобни въпроси“.
Латвия и Люксембург не гласуваха „за“ директивата, тъй като според тях съдържанието й е значително разводнено в сравнение с първоначалното предложение на Европейската комисия. В общото изявление на двете държави се посочва, че „липсата на задълбочена хармонизация и взаимно признаване, заедно с голямото пространство за действие на държавите членки, ще доведе до сериозна правна несигурност за заинтересованите страни“. Естония е притеснена заради многото изменения спрямо първоначалния вариант на Европейската комисия и се опасява, че в този си вид директивата няма да изпълни основната си цел.
