Банковата система в България продължава да е добре капитализирана и ликвидна, но доходността й е ниска, отчита Международният валутен фонд (МВФ) в редовния си годишен доклад за България, публикуван в четвъртък (30 януари).
„Постепенното намаляване на необслужваните заеми чрез продажба на обезпеченията ще бъде важно условие за стабилизиране на цените на пазара на имотите и за привличане на инвестиции. Ликвидността остава висока поради нарастващите депозити и ниското търсене на кредити. В същото време външните задължения на банковата система продължават да спадат и са достигнали до 16% от брутния вътрешен продукт на България, в сравнение с края на 2008 г., когато делът им е бил 27 процента“, пише в доклада си международната финансова институция.
Фондът отчита, че заделените провизии за необслужваните заеми са засегнали печалбите на банките у нас, но въпреки това капиталовата им адекватност също се запазва висока. Всички кредитни институции отговарят на минималното регулаторно изискване от 12%, а за цялата система този показател е 16.9 процента.
Анализаторите на МВФ отбелязват, че към септември 2013-а необслужвани са 17.2 на сто от кредитите (повечето от тях са с просрочия над 180 дни), 72.7% от общия размер на тези проблемни вземания е покрит с провизии и това е напълно достатъчно.
В доклада на Фонда е отбелязано, че осребряването на обезпеченията по просрочените кредити е труден процес заради „депресирания“ пазар на недвижими имоти и неефективната, и непредсказуема правна рамка, по която се осъществяват процедурите по несъстоятелност на неплатежоспособните длъжници. МВФ отбелязва, че много банки у нас използват подхода „да изчакаме и да видим“ с надеждата цената на обезпеченията да се повиши заради очаквания ръст в икономиката и след преодоляване на сегашната политическа несигурност.
Основните рискове за държавните финанси, според МВФ, са свързани със слабия икономически ръст и с високата безработица. Средносрочни рискове според МВФ крият състоянието на пенсионната система и задлъжнялостта на някои държавни предприятия. „Неотдавнашните промени в пенсионната система увеличават финансовия натиск върху бюджета заради ръста на застаряващото население. Недоброто финансово състояние на фирмите в железопътния сектор и на някои сегменти в енергийния сектор биха могли да създадат значителни фискални рискове, ако не са адекватно управлявани“, пише в доклада.
Фондът определя рамката на бюджета за 2014 г. като балансирана. Въпреки това е подчертано, че могат да възникнат проблеми при изпълнението на приходната част, а планираното увеличение на капиталовите разходи трябва да бъде придружено от подходящи процедури за подбор на проекти и за наблюдение, и проверка на тяхното изпълнение.