Само три дни „оцеля“ проектът на Йордан Цонев за изменение в Закона за защита на потребителите. С него трябваше да се въведе изискване клиентите да бъдат уведомявани при промени на т. нар. Общи условия, с които вече ги засипват отвсякъде. А тези условия по същество заменят индивидуалните договори за доставка на стоки или услуги. У нас ги ползват главно фирмите монополисти, но не само те. Освен електроразпределителните дружества, ВиК-тата и банките напоследък към такива общи условия прибягват и компании за бързи кредити, фирми за доставка на интернет, за търговия с имоти и ред още дружества.
Законопроектът на Цонев бе внесен в Народното събрание на 22 януари. Но на 24 януари срещу него вече се появи отметка:“Оттеглен от вносителя“. Междувременно обаче и трите електроразпределителни дружества в страната скочиха като ужилени срещу предложението. Защото според техните изчисления нововъведението щяло да им струва около 21 млн. лв. разходи: толкова ще им трябват, за да могат близо 5 млн. абонати да бъдат издирени, да им се пратят писма с общите условия и те да ги подпишат.
Съвсем логично беше да потърсим Йордан Цонев с въпроса защо е оттеглил предложението си и дали това има връзка с яростната реакция на трите електроразпределителни предприятия (ЕРП). „Не, няма връзка с тях. Оттеглих го, защото вече има друг законопроект за изменение в Закона за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет. А моите предложения ще бъдат внесени към него – между първо и второ четене, със същите текстове. Така че нищо няма да променям“, каза Йордан Цонев.
Дотук с интригата. Остава да видим дали депутатите ще удържат при дебатите в залата на напора на фирмените лобита и какво ще гласуват. Защото, без изобщо да искаме да пеем хвалебствия за Йордан Цонев, нито да го третираме като някакъв Матросов на парламентарната амбразура, в случая става дума за принципен въпрос, който стиска за гърлата потребителите от години и затова е редно най-накрая да бъде решен, по възможност в полза на хората.
Съществуването на общите условия се залага в два основни закона у нас: единият регулира гражданските сделки (Законът за задълженията и договорите), а другият – сделките между търговци (Търговски закон). И в двата обаче изрично е записано, че сделките са действителни, а задълженията се смятат за поети единствено при писмено потвърждение на клаузите, вписани в общите условия – т.е. изисква се насрещната страна да изрази писмено волята си. Изключение от това правило се допуска само ако и двете страни са търговци.
Няма никаква логика това правило да не важи за най-масовите договори: тези с потребителите на услуги, предоставяни от фирмите монополисти. Но е така. Законът за енергетиката и Законът за водите предвиждат отношенията с доставчиците на вода, ток, газ и парно да се сключват при общи условия, които обаче не се потвърждават писмено от потребителите, а се одобряват от специален орган – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С общи условия работят и телекомите – само че тях ги одобрява Комисията за регулиране на съобщенията. С други думи, се разчита интересът на потребителите да бъде защитен от държавните органи. Факт е обаче, че това невинаги се случва. Например ДКЕВР е одобрявала клаузи в общите условия на ЕРП-тата, които впоследствие съдът е обявявал за нищожни защото… противоречат на закона. Още по-лоша е ситуацията с общите условия на онези фирми, които не се контролират изобщо от държавата и се пишат и сменят буквално на коляно.
Вероятно много от абонатите на трите ЕРП-та дори не подозират, че и в момента предстои промяна в общите условия, които регламентират правилата, по които ще купуват ток. „Енерго Про“, ЕВН и ЧЕЗ са внесли проекти за изменение в досегашната уредба, които чакат одобрението на ДКЕВР. Направихме си труда да потърсим тези проекти. Трудности срещнахме единствено с предложенията на ЧЕЗ – така и не успяхме да ги открием на сайта им. От проектите за нови общи условия на другите две ЕРП-та пък разбрахме, че повечето от промените са почти идентични и са свързани с по-високата защита на потребителите, въведена миналото лято в Закона за енергетиката.
Но има и текстове, които пораждат поток от въпроси. Например едно от ЕРП-тата е записало в проекта си, че компанията може да откаже снабдяване с ток на клиент, ако за същия обект вече има договор с друг абонат и той не си е платил сметките. При това компанията изрично се е презастраховала и е записала, че няма да дължи обезщетение за вреди, причинени в периода, за който е отказала да пусне ток. Това на прост език означава, че всеки новодомец, който си купи жилище „на старо“ от длъжник на компанията, ще трябва да му плати сметките, ако иска да има ток. А пък после ще трябва да си търси парите от предшественика си по съдебен ред и почти сигурно без шанс да си върне парите.
Друго предложение пък допуска възможност дружеството да поиска от клиент да внесе „подходящо обезпечение“, ако в рамките на една година три пъти забави плащане на своя сметка с повече от 10 дни. Какво ще е това обезпечение и какъв ще е механизмът за изискването му така и не става ясно. Но предложението чака одобрение от ДКЕВР. Това не са единствените „екстри“ за абонатите – има например задължение те да уведомяват за „всяка промяна в личните данни или настъпили промени в обстоятелства, фактически и правни отношения, засягащи клиента или ползвания от него обект“. Което буквално ще рече примерно при развод да бъде уведомено първо ЕРП-то, а тъщата – после.
В момента всеки, който не е съгласен с предлаганите общи условия, би могъл да възрази – пред енергодружеството, чиито услуги ползва, или пред ДКЕВР – в случай че става дума за ток, вода, газ или парно. Въпросът дали някой ще му обърне внимание е друга тема. Проблемът обаче е в това, че хората не знаят за тези промени. И изтървават всички срокове, в които биха могли да се намесят. А изтърват ли срока – общите условия се считат за приети. Каквито и да са.
Затова предложението на Цонев е повече от логично. Редно е правилата – особено за компании с услуги, към които обществото е особено чувствително, да могат да се променят само със знанието и съгласието на техните клиенти.
Че това ще струва пари, е безспорно. Но в крайна сметка става дума за баланс на интереси. В момента интересите на потребителите никакви ги няма.
