Разкритията, които направи ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев, след като беше прекратена втората му окупация, дадоха да се разбере, че най-старото българско висше учебно заведение е било лесна плячка за всеки желаещ да го окупира. Оказа се, че и по време на първата, и при втората окупация СУ изобщо не е било пазено от охранителна фирма, а от пенсионери, наети като портиери. „Ние имахме по-сериозни охранители допреди три-четири години. Но Симеон Дянков съкрати с 35% бюджета на Университета и ние трябваше да режем, откъдето можеше. Охраната беше едно от нещата, които отрязахме. Но очевидно е, че със сигурността не трябва да се правят компромиси.“
В интерес на истината СУ е преживял и по-добри дни, когато охраната е била стабилна и е било изключено да се случат събитията като тези от есента на 2013-а и януари 2014 година. За спокойствието и опазването на имуществото на университета до 2010 г. са се грижили две охранителни фирми- „ЦЕ ЕС ГЕ България“ ООД и „Агенция Дага-С“ООД. Договорите с тях са били сключени след процедури по обществени поръчки за извършване на физическа охрана на сградите и имуществото на СУ „Св. Климент Охридски“.
От справка в Агенцията по обществени поръчки става ясно, че договорът с „ЦЕ ЕС ГЕ България“ ООД е за 24 месеца и е приключил през 2010 година. По него са изплатени 1 190 706 лева. Договорът с „Агенция Дага-С“ООД също е за две години и по него охранителната фирма е получила от СУ 275 818 лева. След това СУ вече не е обявявал никаква обществена поръчка за охрана, а е разчитал единствено на строгостта на портиери от третата възраст.
Изброените факти са красноречиви и внушенията им са в две посоки. Единият резултат е дегероизация на акта на окупация от страна на т.нар. ранобудни студенти през есента на 2013 г. и действията на епигоните им от тази седмица. Под безпощадната светлина на действителността романтико-героичният ореол над студентския протест се стопи и се разнесе. Зад него се разкри истинска сцена от комедия дел арте, в която пенсионери портиери преглъщат на сухо и на пресекулки, докато зад гърба им внуците им заключват с тежки вериги и катинари дверите на университета. На фона на тази сцена дори и трогателната визита на група ранобудни студенти в Киев, където колегите им участваха и все още участват в реални кървави битки, изглежда вече бутафорна.
Странно е обаче, че ръководството на заведението изобщо не си е направило някакви изводи за охраната на сградите и имуществото на СУ след края на първата окупация. Компромисът със сигурността на сградата и с намиращото се в нея имущество стана очевиден едва по време на втората окупация. Ректорът проф. Илчев откри топлата вода, като обяви, че в сградата има апаратура за милиони левове, секретна информация, печати на факултетите и университета, паричен салон, банкомати, компютри и какво ли не. Всичко това е без надзор. Това е престъпление и на практика е кражба на държавна собственост, обяви ректорът и изплака, че по закон той няма право да преотстъпва управлението на тази собственост.
За радост на обвинител № 1 Сотир Цацаров, часове след като ректорът на висшето учебно заведение сигнализира за ставащото, кризата се разреши от само себе си. Ако това не се беше случило, щяхме да станем свидетели на непозната в историята ни сцена: под пърхащата срамежливо с мигли изпълнителна власт и под вувузелите на протестиращите пред парламента независимата прокуратура трябваше да разсече железните вериги, опасали вратите на най-старото автономно учебно заведение у нас. Със сигурност тогава двамата благодетели на българското образование Христо и Евлоги Георгиеви щяха да се обърнат в гробовете си…
