Докладът на Европейската комисия за България е по-скоро позитивен за прокуратурата, но въобще не е положителен за спецпрокуратурата. Тази енигматична обобщена оценка на главния прокурор Сотир Цацаров след поредната двойка с плюс от Брюксел се наби на око. Но не защото прокуратурата е наистина похвалена, а защото в оценката за нея има следи от похвала. Прилича на надписа върху опаковките на някои хранителни стоки: „В продукта може да има следи от яйчен прах“. Яйца, разбира се, няма. Но следи от прах, може и то трупан с години, да бъдат открити върху доста папки с дела в тях.
При все че Цацаров коментира доклада твърде предпазливо, с акцент върху реализма на констатациите и препоръките в него, позитивното за прокуратурата е предимно в пожелателно наклонение. Препоръката за стриктно изпълнение на сроковете по т. нар. план за действие на прокуратурата и за вграждането му в цялостната стратегия за съдебна реформа означава не толкова, че планът е одобрен, колкото е насърчение нещо да се върши, а не само да се пишат планове. А противопоставянето на специализираната прокуратура на общата картина в държавното обвинение е крайно некоректно. Просто защото картинката е еднаква навсякъде.
Три разнопосочни и дори взаимноизключващи се мнения на Цацаров илюстрират това.
Той първо отсече, че“не е време да се преосмисли тази структура, време е да започне да работи“. Разбирай – причините са лоша организация, недостатъчна подготовка и прочее субективни фактори.
После обаче каза, че е нужно законово преосмисляне на компетентността на спецпрокуратурата, защото „началният замисъл беше далеч по-различен“. И нямаше как да не го каже, защото в доклада е препоръчано тя да работи по значими дела (high profile cases)- точно какъвто беше нереализираният начален замисъл.
Третата отбранителна линия на главния прокурор пък разряза спецпрокуратурата на две – проблемите били само в първоинстанционната, но не и в апелативната. В първата климатът бил нездрав, докато главният прокурор имал изключително висока оценка за бившия шеф на втората Борислав Сарафов.
Интересно дали Цацаров щеше да подхване темата за изначалната законова несъстоятелност на специализираните прокуратури, ако Брюксел не я беше сложил на дневен ред. При това пръв за нея заговори преди две години нароченият за причинител на нездравия климат в първоинстанционната спецпрокуратура Светлозар Костов. Направи го в интервю за „Параграф 22“, чието заглавие извадихме от основната му констатация: „Само името ни е специализирано“. Никой тогава не реагира, което означава, че всички са били съгласни с извода на Костов, но положението ги е устройвало. Дори при обсъждането на последния годишен доклад на прокуратурата преди няколко месеца депутатите от парламентарната правна комисия не посмяха да назоват проблема, въпреки че за пръв път беше поставен въпросът има ли изобщо полза от съществуването на специализирани наказателни магистратури.
Цацаров е наясно, че като посочва спецпрокуратурата от долната инстанция за черната овца на държавното обвинение, храни обилно тезата, че в основата е конфликтът му със Светлозар Костов. Костов обаче няма как да е виновен за това, че структурата не работи по корупцията във високите властови етажи. Нито пък, че спецпрокурорите не се справят с финансовите и с данъчните дела. Тези хора бяха назначени от Висшия съдебен съвет, пак той определи завишените им възнаграждения и екстри, а за обучението им по семинари бяха хвърлени огромни средства. Ако проблемът беше само персонален, Брюксел щеше да го забележи. Но в доклада се казва, че „някои аспекти от техния замисъл (на спецмагистратурите)възпрепятстват ефективността им. Особено липсата на ясно очертани приоритети, поради което тези институции са обременени с маловажни дела“.
В крайна сметка подмяната на тезите винаги се оказва най-мощното средство за блокиране на съдебната реформа. При бягство от същината на проблемите се стига до добри начални замисли, които не се реализират. Или се реализират така, че да не можеш да ги познаеш. А ако в една съдебна реформа има само следи от добри намерения, всички планове за действие са обречени.
Понижение чрез повишение за Роман Василев
Емблематичният заместник градски прокурор на София Роман Василев беше наказан с… повишение. Годините на началническо безделие, професионалната излагация и слуховете, че ги е осребрил подобаващо, доведоха до това да го изпратят на почивка в Апелативната специализирана прокуратура. Василев беше командирован там със заповед на Цацаров, която заблуди мнозина, че всъщност става въпрос за налагане на санкция. Нищо подобно – макар и на длъжност редови прокурор, Роман Василев ще е на по-висока позиция и по-малко работа, постигайки това, без да се е явил на конкурс. В съдебните среди се шегуват, че Василев се изнася на санаториум, визирайки намерението му да се концентрира върху академичната си кариера – ще пише докторат на тема за организираните престъпни групи. Повод за възмущение и подигравки е и информацията, че Василев щял да дава методически указания на спецпрокурорите с оглед на досегашните му успехи в борбата с престъпността.
Всичко това редовите прокурори приемат като чиста проба унижение. Очевидно става въпрос за хитър ход, с който Роман Василев да бъде пратен на завет, без това да пречи и на възможностите за кариерния му растеж. На практика той постига това, за което бившият му началник Николай Кокинов мечтаеше – от градски да стане апелативен прокурор. Вярно, че Роман Василев засега е само командирован, но пък това е основната хватка за заобикаляне на конкурсното начало. При това Василев е вече с ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура“, даден му със скандално решение на ВСС. Атестацията му се оказа отчайваща – за четири години Роман Василев не е участвал в нито едно съдебно заседание, написал е един-единствен обвинителен акт, а трите производства, които е наблюдавал, били прекратени от съда. Всичко това Кокинов беше описал като за свой човек. Според него актовете на заместника му били мотивирани „разбираемо и обосновано“, отличавали се с голям обем, прецизност при словесната квалификация на деянията и точност при цифровата такава“ и сред тях нямало „нито един отменен или потвърден акт“.
Еврокомандировка за Камен Михов
Един от добре поставените при всички власти висши прокурори – Камен Михов, беше назначен от кабинета за национален член на органа за съдебно сътрудничество Евроюст в Хага. Михов е заместник на Цацаров за Върховната административна прокуратура, завеждащ отдел „Международно правно сътрудничество“ и председател на Асоциацията на прокурорите в България. Той ще замести сегашния ни представител, прокурор Мариана Лилова, чийто мандат изтича идния месец. Михов е бил вече национален кореспондент на Евроюст и национален координатор на Вътрешната мрежа от прокурори, работещи по наказателни дела с международен елемент. Той е и лице за контакт на Европейската съдебна мрежа по наказателни дела.
Евроюст е орган на Европейския съюз за координацията при разследване и съдебно преследване в случаи на тежки престъпления с международен елемент. В случаите, когато се засягат финансите на Еврсъюза, Евроюст може и сам да започва разследвания. На базата му ще бъде създадена и бъдещата Европейска прокуратура. Заместник на Михов в Хага ще бъде друг висш прокурор – Иванка Которова-Духалкова, завеждаща отдел „Международен“ във Върховната касационна прокуратура. Сега тя е национален кореспондент на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа, както и контактна точка в Европейската мрежа за конфискация на активи (ARO). Помощник на Михов пък ще е Димитър Хаджийски. Той е на щат прокурор в Софийската районна прокуратура, но от 2008 г. работи като командирован национален експерт в Евроюст. И тримата са предложени от главния прокурор Сотир Цацаров.
Михов е третият заместник главен прокурор, който напуска екипа на Цацаров. Първа бе Галина Тонева която престоя едва няколко седмици на поста заместник-главен прокурор. Заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба Бойко Найденов пък напусна направо съдебната система и причините останаха неясни. Ася Петрова пък беше командирована в Шумен, за да наблюдава делото „Килърите“. То беше причина бившите управляващи да я изстрелят във ВКП. Това стана през юни миналата година и Цацаров каза, че след като свърши работата си „пълноценно“, Петрова ще се върне в София. Очакванията са обаче наложените от първоинстанционния съд тежки осъдителни присъди да бъдат отменени и Петрова да бъде окончателно отстранена. А според някои това може да стане дори по-рано.
