Плановете на европейския комисар по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние да забрани по-рисковите банкови операции на 30 от най-големите кредитни институции в Европа са изправени пред остра съпротива. От една страна, Германия и Франция смятат, че част от предложенията на Барние ще навредят допълнително на кредитирането и ще ограничат банковите услуги, а от друга, депутатите от Европейския парламент (ЕП) оспорват твърде късното представяне на проекта. Според тях времето до изборите през май няма да бъде достатъчно, за да може той да бъде обсъден и одобрен съгласно правилата за функциониране на Европарламента . Освен това много от служителите в европейските институции ще напускат или ще сменят постовете си именно когато проктът ще трябва да бъде гласуван. А освен всичко друго комисарят, отговорен за регулацията, ще бъде различен от сега действащия.
Председателят на Комисията по икономически и парични въпроси към ЕП Шарън Боулс коментира: „Барние трябваше да представи проекта много по-рано или изобщо да не го беше правил. Крайният срок за приемането на нови предложения в парламента изтече през юли миналата година“. И подчерта: „Малко е обидно да го представя сега.“
Инициативата на Барние всъщност е свързана с мащабната реформа на банковия сектор в Европейския съюз, която цели да предотврати бъдещи сривове в него. Предложението на еврокомисаря е да се въведе забрана на кредитните институции да търгуват за собствена сметка с финансови инструменти с цел печалба за банката. Тази дейност се определя като много рискова, без да принася осезаеми ползи за клиентите на банките или за икономиката като цяло.
С новите правила надзорните органи ще получат правомощието да изискват от финансовите институции, които се занимават с потенциално рискови операции, да ги обособят в отделна единица в рамките на групата, за да не застрашават финансовата й стабилност. Кредиторите ще имат възможност да не се подчиняват на нарежданията, ако докажат по задоволителен за надзорния орган начин, че генерираните рискове се ограничават чрез други средства.
„Мерките са посветени на малък брой крупни банки, чиито мащаби са такива, че евентуалният им фалит би застрашил цялата финансова система. От друга страна, както предотвратяването на такъв фалит, така и преодоляването на последиците от него е твърде скъпо и сложно“, подчерта Барние при представянето на проекта.
Успоредно с това Брюксел предлага и допълнителни мерки, насочени към повишена прозрачност на някои транзакции в небанковия сектор.
Предложението на Барние понесе и редица критики за това, че е прекалено изменено, като изискванията към финансовите институции в него са много по-меки спрямо първоначално предложения вариант. Той пък изглеждаше много по-строг и тежък за големите европейски банки, тъй като в документа бе заложено те задължително да отделят в самостоятелни структури по-рисковите инвестиции в ценни книжа, търговията за собствена сметка и други високорискови операции, за да бъдат защитени парите на вложителите. Но всъщност това бе и неговата основна идея. Сега редица експерти смятат, че ревизираният вариант няма да има почти никакъв ефект и няма да промени нищо, тъй като оставя огромна свобода за банките, а по-големите от тях ще продължат да излагат на риск цялата банкова система.
Финалната версия на финансовите регулации трябва да бъде договорена и единодушно одобрена от Европарламента и страните членки на ЕС, за да влезе в сила. Дотогава обаче текстът на документа може да бъде изменен до неузнаваемост спрямо оригиналното предложение на Барние. Пък и не е ясно кой ще бъде неговият наследник след евровота.
