Разпространеното на 25 януари чрез агенция „Франс прес“ официално изявление на френския президент Франсоа Оланд, че се е разделил с интимната си приятелка Валери Трирвельор, вдъхна надежда, че той най-накрая ще посвети цялото си внимание на държавните дела. Въпреки че рейтингът на Оланд се повиши покрай разкритията за любовната му афера с актрисата Жули Гайе, расте общественият натиск върху него да изпълни обещанията си да съживи френското стопанство и да се пребори с рекордно високата безработица. И съпартийците му, и политици от опозиционната дясна партия Union pour la Majorite Presidentielle (UMP) споделят мнението, че вниманието към личния живот на президента е отишло твърде далеч и е крайно време дебатът да се пренасочи към икономическата действителност.
Въпреки че международната рейтингова агенция „Муудис инвестърс сървис“ потвърди на 25 януари кредитната оценка „Аа1“ на френския държавен дълг, перспективата остана отрицателна заради „продължаващото намаление на конкурентната мощ“ на френската икономика. След като не успя да спре ръста на безработицата през миналата година, Оланд обеща по-големи ограничения на публичните разходи и намаление на данъците върху работната сила, за да върне доверието на бизнеса и да стимулира разкриването на работни места – мерки, които са част от огласения от него „Пакт за отговорност“. В тази връзка бе провокиран дебат и за ролята на първата дама на Франция. Около 54% от анкетираните от агенция BVA лица смятат, че партньорката на държавния глава няма официална роля в правителството и не трябва да разполага с бюджет от държавата.
Икономически наблюдатели пък подчертават, че няма яснота как точно Оланд ще ограничи държавните разходи и ще понижи данъците. От друга страна, не е сигурно дали бизнесът ще изпълни своята мисия да намали безработицата. Нещо повече, готовността на кабинета да намали данъците ще отвори нова „кутия на Пандора“ – основателни съмнения дали Париж ще успее да свали бюджетния си дефицит под заложения в Пакта за стабилност и растеж таван от 3% от БВП през 2015-а и да балансира бюджета през 2017-а. Френският финансов министър Пиер Московиси увери парламента, че заложената цел за следващата година ще бъде постигната. Приближени до антуража на Оланд обаче заговориха, че партньорите на Франция от Европейския съюз биха приели и по-забавено във времето намаление на недостига, ако бъдат убедени, че данъчните съкращения се използват за подобрение на конкурентоспособността на френската икономика.
Като част от мерките за намаление на държавните разходи правителството предлага да се свие броят на регионалните управи и на департаментите. Въпреки съществуващия консенсус за раздутата система, мисията е доста проблематична, защото никаква реформа не би могла да се проведе преди регионалните избори през 2015-а. И дори и след това размерът на спестените средства ще е неясен. Нещо повече, всяка промяна в местното управление е свързана с уволнението на държавни чиновници, което ще е спирачка за икономиката и ще увеличи, макар и в краткосрочен план, и без това огромната сметка за обществено осигуряване.
Бизнесът, който съгласно „Пакта за отговорност“ трябва да намали 11-процентната безработица, подхожда предпазливо към скоростта на изпълнение на реформите, защото те трябва да преминат през многостранни преговори, включително и със социалните партньори и с политическите партии.
В интервю за германския „Шпигел“ министър Московиси потвърди конкретните мерки, които ще предприеме кабинетът. На първо място – сериозно редуциране на публичните разходи в размер на 75 млрд. евро в рамките на сегашния петгодишен правителствен мандат (който изтича през 2017-а) и намаление на дела им от БВП от сегашните 57 на 53 процента. На второ място – сериозно понижение на всички разходи на бизнеса, които не са свързани с работната сила. Трето – реформа на системата за корпоративно облагане, с която да се създаде по-благоприятна среда за създаване на работни места и инвестиции. Целта е да се възстановят корпоративните печалби на предприемачите, които в момента са най-ниските в еврозоната , и чрез данъчни отстъпки на компаниите да бъдат върнати 30 млрд. евро до 2017-а. Четвъртата мярка включва премахване на поредица сложни нормативни регулации за бизнеса.
Във връзка със сравненията на „Пакта за отговорност“ на Оланд с проведената преди десет години икономическа реформа от тогавашния германски канцлер социалдемократ – Герхард Шрьодер, Московиси отговорил на журналистите от „Шпигел“, че няма германски модел за Франция, както не може да има и френски за Германия. Но пък двете държави могат да черпят вдъхновение една от друга по някои въпроси. Например, сега Франция има нужда от структурна реформа, а Германия трябва да увеличи вътрешното си потребление.
