„Категорично неверни са твърденията, че Министерство на правосъдието защитава отпадането на фашизма от проекта за нов Наказателен кодекс“ . Това заявява Пресцентърът на Министерство на правосъдието.
Фашизмът представлява пряка форма на дискриминация въз основата на защитен признак – раса, народност, националност, етническа принадлежност, произход. Всички тези форми на дискриминация са обхванати от предложения текст на чл. 187. Проповядване или подбуждане към неравенство:
Чл. 187. (1) Който чрез слово, печат, действие или по друг начин подбужда към дискриминация, проповядва към противопоставяне или премахване на лице или на група лица на основата на техен действителен или предполагаем защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с порицание.
Нещо повече, с предложената редакция са обхванати не само самото проповядване, но и подбуждането към дискриминация въз основа на национална или етническа принадлежност. Включени са и всички останали форми на дискриминация, свързани с останалите защитени признаци – цвят на кожата, религия, вяра, здравословно състояние, възраст, пол и сексуална ориентация. Инкриминирано е и подбуждането към престъпление към лице или група лица въз основа на техен защитен признак.
Припомняме, че текстът на чл. 108 от сега действащия НК е създаден през 1968 година, с основна насоченост защита интересите на Народната Република.
Новата редакция е ориентирана към защита правата на всеки отделен гражданин с цел недопускането на каквато и да е форма на дискриминация, по който и да е от защитените признаци, включително дискриминация, основана на расова или национална принадлежност. Некоректно е цитирането на документи, вътрешни за законодателството на други държави, а именно наказателните кодекси. Република България се съобразява с международните и европейски актове, по които е страна и които имат задължителен характер. Опитът на други европейски държави при създаване на тяхното законодателство е ценен, но не може да бъде приложен директно. Всяка страна решава как да приложи и въведе международните стандарти във вътрешното си законодателство, като се съобрази с традициите, историята, обществените нагласи и други.
Не на последно място проектът за нов НК ще бъде широко обсъждан и от народните представители. Тяхно неотменимо право е да прецизират текстовете по начин, който най-точно ще отговаря на интересите на обществото и съществуващите реалности.
