Феноменът „Гроке“ започна да привлича вниманието в началото на октомври, когато в социалните мрежи се появиха видеоклипове на хора, облечени като монахини, с маски, наподобяващи образа на демоничната монахиня от популярния филм на ужасите „The Nun“.
Първите сигнали дойдоха от Инджия и Бешка, а скоро подобни публикации започнаха да се появяват и от Рума, Бачка Паланка, Сремски Карловци, Нови Сад, Белград и други градове. В началото на ноември Гроке се превърнаха в тема на разговор и в Ниш, Пирот и Чачак.
На видеозаписите маскираните хора се появяват по слабо осветени улици, в паркове и в близост до жилищни квартали. Някои стоят неподвижно, други танцуват, а на отделни кадри се вижда как внезапно се приближават към минувачите.
В социалните мрежи се разпространяват и видеоклипове, в които Гроке танцуват под звуците на фолк музика, както и анонси за предстоящите им „гостувания“ в различни градове.
Един от клиповете, в който маскираните фигури обявяват посещение в Нови Сад, събра над 700 000 гледания само за шест дни. В коментарите потребителите започнаха да предлагат следващите дестинации, превръщайки необичайното явление в своеобразно интерактивно интернет забавление.
Характерно за Гроке е, че често се появяват в близост до училища, детски градини и детски площадки, което поражда предположения, че основната им цел е да плашат именно децата.
Освен въпросите, свързани с безопасността, феноменът „Гроке“ повдига и друга дилема – представлява ли използването на монашеско облекло форма на неуважение към религията?
Облеклото на католическите монахини символизира отдаденост на религиозния живот, скромност и служене на общността. В случая с Гроке този разпознаваем образ е заимстван от естетиката на филмите на ужасите и превърнат в средство за предизвикване на страх.
Въпреки че костюмите наподобяват образа от филма „The Nun“, използването им на обществени места може да предизвика различни реакции. За едни това е просто маска и обикновено маскиране, подобно на случаите със страховитите клоуни, които се появяваха през предишни години. Други обаче могат да възприемат подобно поведение като подигравка с монашеското призвание или като омаловажаване на религиозните символи.
