Управляващото мнозинство в парламента възнамерява да ремонтира Закона за Сметната палата, за да промени структурата и системата й за управление. Това бе недвусмислено заявено от председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев в четвъртък (30 януари) при изслушването на председателя на палатата Валери Димитров. Той в рамките на близо един час разказа с подробности за дейността на палатата, а също за кадровата й политика. Той направи сравнения между сегашния йерархичен модел на управлението й – с един председател и двама заместници, който бе въведен през 2011-а и прилагания преди това колегиален модел, когато палатата се управляваше от колегиум от единадесет членове, оглавяван от председател. Димитров изтъкна, че този модел е бил сменен през 2011-а, защото изборът на ръководство е ставал на базата на междупартиен квотен принцип. Слабост на колегиалния модел е било, че е позволявал регионалните одитори на Сметната палата бързо да се срастват с местните партийни структури, което е оказвало силно влияние върху качеството на докладите и оценките им за ефективното използване на бюджетните средства.
Йордан Цонев обаче не пропусна да напомни, че изборът на ръководството на палатата винаги е бил политически подплатен, защото то се избира от Народното събрание. Депутатът от БСП Георги Кадиев обаче подчерта, че независимо че Валери Димитров е бил преизбран през 2011-а за председател на палатата от управляващото мнозинство на ГЕРБ, той не е превърнал институцията в инструмент за саморазправа с политически опоненти.
След изложението на Валери Димитров председателят на парламентарната комисия Йордан Цонев заяви, че все пак той лично повече харесва колегиалния модел, затова ще внесе закон за структурни и функционални промени в палатата. Депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова веднага репликира, че това е най-лесният начин да се смени ръководството на независимия орган преди изтичането на шестгодишните мандати на неговото ръководство. Цонев обаче възрази, че смяната на структурата на палатата не означава автоматично, че и ръководството й ще бъде подменено. „Показали сме, че нямаме склонност към реваншизъм, каквато демонстрира ГЕРБ по отношение на някои независими надзорни органи през 2010-а“, каза Цонев , припомняйки предсрочната смяна на ръководството на Комисията за финансов надзор – тя бе направена чрез промяна в закон.
Но според някои анализатори промяната на структурата на палатата е достатъчна, за да се постави дейността й под пряк политически контрол дори без да се сменя ръководството й. Връщането на колегията ще направи дейността на палатата изцяло зависима от този орган, а в него ще са назначени посочени от управляващото мнозинство лица и чрез тях партиите ще контролират всички одити на държавни и общински структури. Идват общински избори и според доста анализатори с промените, които смятат да въведат управляващите, Сметната палата може да се превърне в институция, раздаваща индулгенции за различни кандидати.
Важното в случая е, че политиците започват да насаждат една порочна практика в България – чрез промяна в законите да прекратяват мандатите на ръководствата на независими надзорни органи. Логично е да се замислим коя ще е следващата институция, на която политиците ще се решат да посегнат след примера от 2010-а, когато се саморазправиха с ръководството на КФН, а сега се готвят да направят това с ръководството на Сметната палата.