Предстоящите европейски избори изнервят не само българските политици, но и техните колеги в Брюксел. Последната среща на финансовите министри на страните членки на общността (от 28 януари) се превърна в истински словесен спаринг по един от ключовите елементи на банковия съюз – общоевропейския фонд за спасяване на банки.
Ирландският финансов министър Майкъл Нуунан предлага вноските, които отделните държави ще правят в своите фондове за спасяване на проблемни кредитори, да бъдат обединени с общоевропейски фонд в рамките на пет години, вместо за това да се чака едно десетилетие.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле и няколко негови колеги от други държави веднага контрираха, че парите в планирания фонд от 55 млрд. евро не трябва да бъдат обединявани с по-бърза скорост, отколкото тази, с която банките биха могли да направят вноските си. „Колкото по-големи вноски трябва да заделят банките за попълване на фондовете, толкова по-малко пари ще имат на разположение да кредитират икономиката и бизнеса“, коментира министърът на финансите на Австрия Михаел Шпинделегер. Според него срокът от пет години ще затрудни значително кредитните институции.
Председателят на комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент Шарън Боулс обаче смята, че министрите избягват основния проблем за използването на съвместни ресурси, като повдигат въпроса за събиране на банковите такси. „Наполовина пълен фонд ще бъде по-добре от нищо“, каза Боулс.
Освен помежду си обаче страните от Европейския съюз се опитват да постигнат споразумение и с Европейския парламент по законопроекта. Чрез него ще бъде създаден Единен механизъм за преструктуриране на банки, подкрепен от фонд, с който банковият надзор към Европейската централна банка ще може да извършва ефективно работата си по наблюдението на европейските трезори. Напрежението между министрите се усилва още повече от факта, че законодателството трябва да бъде одобрено до средата на април, преди парламентът да бъде разпуснат за изборите през май.
Дискусиите между Съвета на финансовите министри и Европарламента се водят около важния въпрос за това кой трябва да контролира механизма за преструктуриране на банки. Депутатите смятат, че той трябва да бъде контролиран от независима институция, каквато е Европейската централна банка, докато държавите членки, водени от Германия, казват, че подобно решение ще бъде в разрез със сегашните условия на Договора за ЕС.
Освен това ЕП се противи, че механизмът за спасяване на банки се създава на базата на междуправителствените споразумения, които ще сключват държавите в рамките на механизма, тъй като според депутатите това изключва парламента от този процес.
Гърция, която все още не може да реши проблемите в собствените си финанси, но в момента държи ротационното председателство на ЕС, е поставила като свой основен приоритет именно успешното приключване на преговорите по елементите на банковия съюз. Финансовият й министър Янис Стурнарас изрази своята готовност да вложи всичките си усилия за постигането на тази цел, а по време на срещата във вторник се опита да убеди колегите си, че проектът ще бъде завършен в необходимия срок. Шведският му колега Андерс Борг от своя страна изтъкна, че е по-важно да се договори компромисна сделка за всички страни, отколкото да се бърза.
В същото време Международният валутен фонд призова държавите от ЕС да продължат напред с планирания банков съюз, за да положат основите на растеж и създаване на работни места. Директорът на МВФ Кристин Лагард заяви, че общността трябва да засили своите институции, за да стабилизира финансовите пазари и да се намали „вредната връзка с фалиращите банки, които влачат надолу финансите на правителствата“.
„Това е въпрос на доверие в Европейския съюз и в икономическото възстановяване в Европа“, подчерта европейският комисар по икономическите въпроси Оли Рен. Той предупреди, че неуспех по сделката преди края на парламентарната сесия ще има сериозни последствия.
Търпението се изчерпва…
По време на срещата си в Брюксел финансовите министри изразиха нарастващо нетърпение от застоя в преговорите между Гърция и нейните международни кредитори. В изказванията си някои от тях заявиха, че са призовали Атина да увеличи усилията си за изпълнение на договорените реформи и приватизационни цели.
Гърция трябва да постигне споразумение с кредиторите (Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия), за да получи следващия транш от спасителния заем в размер на 240 млрд. евро. Страната се нуждае от следващото плащане, за да избегне фалит през май, когато трябва да плати обратно облигации на стойност около 10 млрд. евро.
Преговорите между Гърция и т. нар. тройка кредитори се бавят повече от месец заради разногласия около съкращаването на разходите и мерките за реформи. Холандският министър на финансите и председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум предупреди, че няма да одобри изплащането на следващите траншове, освен ако не бъде постигнато окончателно споразумение с „тройката“.
