Пленумът на Върховния касационен съд поиска днес от Конституционния съд на България да даде задължително тълкувание на чл. чл. 8, 84 ал.1; 86; 114; 115; 117 ал.1; 129 ал.1; 130 ал.б и 130а от Конституцията, с което да се изясни един изключително важен въпрос – упражняването на подзаконова компетентност от изпълнителната власт, което е от изключително значение за функционирането на демократичната правова държава, построена върху принципите на върховенството на закона и разделението на властите.
В българската Конституция липсват преки разпоредби, които по универсален начин да уреждат учредяването, възлагането и упражняването на подзаконова компетентност от конституционно установените органи, осъществяващи различни сфери от държавната власт. Това предизвиква необходимост, въз основа на съществуващата конституционна регламентация, да се направи задължително нормативно тълкуване, с което да се отговори на редица важни въпроси, свързани с практическото осъществяване на подзаконовата компетентност: кой и при какви условия може да я възлага, кому може да се възлага, какво е значението на принципа за разделение на властите при такова възлагане и т.н.
Това се отнася с особена сила за възлагането и упражняването на подзаконова компетентност в сферата на съдебната власт, имайки предвид обезпечаване на нормалното й функциониране, което при това трябва да бъде съобразено непременно със спазване на конституционния принцип за нейната независимост. Затова е наложително Конституционният съд да тълкува поотделно и в тяхната съвкупност следните конституционни разпоредби: чл.8 – прогласяващ принципа за разделение на властите; чл.84 ал.1, чл.86 – за упражняване на законодателната компетентност от Народното събрание; чл.114 и 115 – относно подзаконовата компетентност на Министерския съвет и министрите, чл.117 ал.2 КРБ – за независимостта на съдебната власт, чл.129 ал.1 и чл.130 ал.6 – относно функционалната компетентност на Висшия съдебен съвет и чл.130а – за функционалната компетентност на министъра на правосъдието в сферата на съдебната власт.
Питанията на съдиите от ВКС към Конституционния съд са следните:
1. Кой може да възлага подзаконова компеентност, при какви условия и скакъв акт?
2. Кому може да се възлага подзаконова компетентност и трябва ли тя да е съответна на функционалната компетентност на конституционно установения орган комуто се възлага?
3. Може ли на ВСС да се възлага подзаконова компетентност във връзка с изпълнение на конституционните му функции за кадрово и институционално обезпечаване и ръководство на съдебната власт?
4. Функционалните правомощия на министъра на правосъдието в сферата на съдебната власт, посочени в чл.1ЗОа от Конституцията могат ли да бъдат разширявани със закон, в частност конституционосъобразно ли е да му се възлага подзаконова компетентност по отношение на функции, които не са му предоставени по Конституция, а принадлежат на друг конституционно установен орган, а именно на ВСС.
5. Следва ли да се тълкува чл.114 и чл.115 от Конституцията в смисъл, че централната изпълнителна власт притежава априори универсална подзаконова компетентност, включително спрямо сфери, в които по Конституция самата тя няма правомощия, включително ако тези правомощия се намират в сферата на друга власт, например на съдебната или по Конституция, или закон са възложени на други независими органи или институции, например на Конституционния съд, Българската народна банка, Сметната палата?
