„Трябва да си отговорим на въпросите какви сме, какви искаме да бъдем, такива ли сме, каквито другите искат да бъдем, какво е отношението ни към другите институции“, реторично се обърна към колегите си във Висшия съдебен съвет един от неговите членове – Камен Иванов. И колкото и патетично да звучи, е прав. Но отговори на тези питания няма.
Обидени и неразбрани – така звучаха и така изглеждаха членовете на Висшия съдебен съвет в сряда, когато се събраха специално за да обсъдят критиките към работата им, отправени в брюкселския мониторингов доклад. Заседанието бе протяжно и напълно безсмислено. То не само не доведе до никакво конкретно решение, което да вложи поне зрънце нов смисъл в омръзналото и отдавна изпразнено от съдържание понятие „съдебна реформа“. А показа и доколко членовете и на този ВСС са негодни да проявят и най-малката самокритичност. Вместо да си посипят главите с пепел заради нелицеприятните констатации в доклада, те предпочетоха да хвърлят укори върху журналисти, неправителствени организации, изобщо върху „обществото“, което хич не ги разбирало. А за капак го отнесоха дори експертите от Брюксел, които, видите ли, допуснали противоречие между техническата и политическата част на доклада си.
Както „Параграф 22“ вече написа, в края на миналата седмица поредният доклад на Еврокомисията пак шамароса държавата заради състоянието на съдебната власт. Едни от най-унищожителните критики в документа бяха именно към ВСС. Евроекспертите констатираха, че въпросът с равномерната натовареност на магистратите все още не е решен. Нито този с атестирането за професионалните им умения. Апелираха за повече последователност в дисциплинарната практика. А като за капак черно на бяло записаха: „ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет. Поради това му е трудно да разсее продължаващите съмнения за политическо влияние върху вземането на неговите решения. Понастоящем ВСС не се възприема масово като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система спрямо изпълнителната и законодателната власт“.
Истината е, че всъщност задачите, за които ВСС получи толкова ниска оценка, до голяма степен осмислят съществуването му въобще. Факт е и че новите членове на съвета имаха почти две години време, за да докажат, че си тежат на местата. Очевидно не успяват. Но дразнещо е не това, а опитът отново да се намери друг „виновник“.
Представляващата съвета Соня Найденова буквално отпуши страстите с прозрението, че Народното събрание е длъжник на съдебната система заради част от кадровите скандали, в които я забъркват всъщност депутатите. А негативният обществен отзвук от тях впоследствие се прехвърлял и към ВСС. Шефът на Етичната комисия Ясен Тодоров пък я допълни, като отчете колко много работа е свършила комисията му, предприемайки проверки по натрупалите най-скандална слава номинации за изборни длъжности: Венета Марковска, Галя Гугушева и последно – с кандидатката за главен инспектор Веселина Тенева. „Стигнахме до крайности – наложи се да проверяваме дори съпрузите на кандидатите за главен прокурор“, оплака се Тодоров. Но не обясни нито защо за него това е „крайност“, нито защо проверките са винаги последващи, едва след като вестниците вдигнат вой до небесата. Накрая и ресорният министър Зинаида Златанова си го изкара на обществото и медиите, заради „неоправдани внушения“ и „твърде фриволни“ коментари в публичното пространство за магистратската работа и етика.
Протяжната дискусия, изобилстваща с до болка предвидими тези и мнения, в крайна сметка така и не роди конкретни идеи за бъдещи действия, с които ВСС наистина да може да измие срама от челото. Единственото, което стана ясно, е, че до дни правосъдното министерство ще е готово с поредната страгетия за реформа в съдебната власт. Нищо че от подобни „програмни“ речитативи на всички вече им е писнало – не само у нас, но и в Брюксел.
