Президент на България за първи път може да бъде привикан за разпит пред съда като действащо лице в скандал с криминален привкус. При това в ролята на „облагодетелстван“ от престъпление. Поне такава е тезата на прокуратурата, според която Филип Златанов е прекратил преписка за конфликт на интереси срещу Росен Плевнелиев и от това държавният глава е получил „облага“.
На 4 февруари (вторник) Софийската градска прокуратура (СГП) внесе в съда обвинението срещу Филип Тефтерчето, както вече наричат бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов. Той ще отговаря пред закона за престъпление по служба – по чл. 282 от Наказателния кодекс. Според официалното съобщение от прокуратурата, в периода от 21 септември 2012 до 9 юли 2013 г., Златанов е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения по три преписки, заведени в КПУКИ. В резултат на това един от „клиентите“ на комисията се е облагодетелствал, а други двама са претърпели вреда. Като последица от всичко това самата комисия е пострадала, защото е бил накърнен авторитетът й , а освен това „се е разколебало доверието на обществото в дейността й като независим орган“.
Минути след като гръмна новината за внесения обвинителен акт срещу Златанов, анонимни източници от прокуратурата услужливо поясниха, че „облагодетелстваният“ от престъплението му е президентът Росен Плевнелиев, а увредените – съветничката му Димана Ранкова и Лилия Бунева – бивш главен одитор на Сметната палата.
Стана невероятен скандал, Плевнелиев категорично отрече да има каквото и да било общо с Филип Златанов и призова прокуратурата да извади на светло цялата истина около тефтерчето, до която е стигнало разследването. Нещо повече, президентът категорично отрече не само да се е облагодетелствал от действията на Златанов, но и заяви, че е пострадал от действията му. Прессекретариатът на държавния глава разпространи съобщение, в което казва, че прекратяването на производството не само че не облагодетелства, а напротив – вреди на репутацията на президента. Ден по-късно се намеси и главният прокурор Сотир Цацаров, който явно се опита да внесе малко успокоение в нажежената ситуация: „Българският президент не е предмет на разследване и дори не е разпитван в качеството на свидетел“, категоричен бе главният прокурор. От думите му стана ясно, че Плевнелиев, Ранкова и Бунева са били по-скоро обект на манипулация и „нечии други странични планове“. И че по делото няма никакъв факт, дори елементарна догадка, че президентът е упражнявал някакво влияние или е участвал в схемата, за която обвиняем е Златанов. Възможността защитата да призове президента като свидетел обаче остава. И е почти 100% сигурно, че тя ще бъде използвана, още повече на фона на изявлението му, че всъщност е пострадал, а не облагодетелстван от ексшефа на КПУКИ.
„Недопустимо да стане известно“ – пише в тефтерчето на Златанов по повод преписка за конфликт на интереси, разкрита срещу президента. За присъствието на Плевнелиев в скандалния документ се знаеше отдавна, както и за чинно записаните инструкции срещу името му: преписката да се прекрати, а решението да не се качва в интернет. И точно така е станало: решение по преписката има от 21 септември 2012 година. С него КПУКИ е прекратила образуваното по сигнал срещу Плевнелиев производство с мотива, че няма данни за наличие на конфликт. А това решение наистина не е било качено в интернет, поне не докато Златанов е бил на работа като председател на КПУКИ.
Сега обаче това решение вече е оповестено. От него става ясно, че сигналът срещу президента е подаден през юли 2012 година от жена, управителка на търговско дружество. Коя е жената е мистерия – имената й в решението на КПУКИ са заличени. Вероятно това ще стане ясно по време на съдебното дело, тъй като тя би следвало да бъде призована като свидетел. Тази жена твърди, че Плевнелиев е изпаднал в конфликт на интереси във връзка с финансиран с европейски средства проект за изграждане на технологичен парк. И че към 10 март 2011 г. той все още е бил управител на търговско дружество.
КПУКИ е направила светкавична проверка, от която е извлякла доста семпли сведения: че Плевнелиев е избран за министър на регионалното развитие на 27 юли 2009 година, че на 30 октомври 2011-а е станал президент и че е подал декларациите си за липса на конфликт на интереси в срок. А справката в Търговския регистър показала, че е освободен от длъжността управител в посочената фирма още на 10 март 2008 година, т.е. значително по-рано от встъпването му в изпълнителната власт. Освободен бил и от другите си фирмени участия и съдружия. „В сигнала не се съдържат конкретни данни за упражнени от Росен Асенов Плевнелиев правомощия във връзка с процедурите по проекта за изграждане на научно-технологичен парк по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 година“, е записано още в решението. При такива констатации е логично преписката да бъде прекратена.
Какво ще се случи с облаците, надвиснали над главата на Плевнелиев, ще стане ясно буквално до броени дни. На първо време съдът трябва да каже дали ще приеме за разглеждане обвинението, или ще го върне „на поправителен“ в прокуратурата – така, както вече се случи с делото за бюлетините в Костинброд. Освен това да се докаже облагата за Плевнелиев е отговорност на обвинението, а дали то ще се справи, ще се види в съдебната зала.
Каквото и да се случи обаче разочарованието на публиката вече е налице, след като Филип Тефтерчето се оказа единствен виновник за шумния скандал, който месеци наред тресеше държавата. Хората зад прословутите инициали Ц.Ц., Б.Б. и И.Ф., за които се твърдеше, че са давали поръчките кой да бъде ударен и кой-оправен от Комисията за конфликт на интереси, така си и остават неизвестни. Очевидно никой от тях няма да стигне до съд. Но пък и надали някой наистина е очаквал нещо друго.
В тефтерчето няма случайни
Двете жертви, пострадали според прокуратурата от действията на Златанов, съвсем не са случайни хора. Димана Ранкова също е свързана със сегашния президент – тя е негова съветничка по финансовите въпроси. До 2012 г. Ранкова бе заместник-председател на Комисията по финансов надзор (КФН)и отговаряше за инвестиционния надзор. Бе публична тайна, че тя не се разбира с шефа си Стоян Мавродиев и затова никой не се изненада, когато подаде оставка. Впоследствие обаче комисията на Златанов постанови срещу нея решение за наличие на конфликт на интереси по две обвинения. Първото е, че като замeстник -шеф на КФН е извършила непозволена търговска реклама, когато посетила Лондон за организирано представяне на българската икономика и участвала в рекламирането на намеренията на държавата да продаде своите 33% в трите електроразпределителни дружества. А второто й прегрешение беше, че участвала в процедурата за одобряване на проспект за облигации на Българската банка за развитие в момент, когато е била член на управителния й съвет (в периода 2009-2010 година). И по двата случая комисията на Златанов е установила конфликт на интереси, въпреки че двама от членовете й са подписали решението с особено мнение. В момента Димана Ранкова оспорва решението на КПУКИ пред Върховния административен съд. Делото е насрочено за 18 февруари. И като се знае, че почти 90% от решенията на КПУКИ от времето на Филип Тефтерчето вече са отменени от съда, шансовете Ранкова да спечели съвсем не изглеждат малки.
В случая с другата потърпевша от действията на Златанов – бившата главна одиторка от Сметната палата Лилия Бунева, конфликтът също води към Комисията за финансов надзор. Бунева е дисциплинарно уволнена, защото не съобщила, че дъщеря й работи в КФН, а през това време Сметната палата правела одит там. Освен това точно в онзи момент стана публично известно, че шефът на КФН е влязъл в люта разпра с тогавашния вицепремиер Симеон Дянков.
