Държавата поема курс към реиндустриализация – това е категоричното намерение на правителството, което смята да превърне предизборните обещания на Сергей Станишев в своя дългосрочна програма. Като „едно по-ново отношение към проблемите на икономиката и бизнеса“ преди дни определи червеният лидер намеренията на държавата да придобие фалиралите „Химко“ – Враца, и „Ремотекс“ – Раднево.
На този етап се знае, че преговорите за „Ремотекс“ вървят бавно, но със сигурност хората, купили предприятието за смешната сума от осем милиона, след бруталното му източване, скоро ще си тръгнат оттам с доста повече милиони в джоба.
Такъв по всяка вероятност ще бъде и пазарлъкът за „Химко“.Та напът към модерната реиндустриализация решихме да видим какво се случва и с другата люпилня за милионери у нас – „Кремиковци“. И точно тук се натъкнахме на
доста любопитна история
около най-оборотния синдик, когото предпочита държавата, когато трябва да се „оправя“ с останките на най-скандално ограбените предприятия след щурма на всички видове приватизации у нас – Цветан Банков. С негово участие беше организирано последното действие на тази дълга трагедия – безпрепятственото „отплаване“ на гордостта на родната ни металургия – комбинат „Кремиковци“… към Вирджинските острови през 2011 година. Припомняме, че на обявения от Банков търг 71% от активите на комбината придоби прясно регистрираната компания „Елтрейд къмпани“ ЕООД, собственост на 26-годишен бизнесмен Лъчезар Варнаджиев. И плати за тях 316 млн. лева. Тя обаче се оказа обикновена пощенска кутия и само месец след това препродаде цялото дружество на регистрираната на Вирджинските острови „Бессиън мениджмънт лимитид“, представлявана от „Бън секретериъл лимитид“ със седалище Кипър. Цената вече е повече от впечатляваща – 20 хил. лева.
Така терен от около 7766 дка, в който са включени предзаводската (110 дка) и цялата производствена площадка на комбината заедно с всички инфраструктурни обекти, които я обслужват, с административната му сграда и търговската дирекция, премина в ръцете на някоя си госпожа Пападополу. Срещу тази смешна сума представителката на офшорното дружество влезе във владение на три запазени завода, на пет производствени обекта, неработещите коксохимическо, агломерационно и полуработещото доменното производство,четири железопътни гари, 170 км релсов път, 895 вагона, купища стари сгради и още по-неопределено количество скраб. В същото време обаче в ръцете на синдика остана и още немалко имущество и имоти, които бяха собственост на комбината, но излизаха извън площадката на самия завод и останаха за разпродаване. Това и стана, но парите, оказа се, не стигнали до тези, които трябва да ги получат, а отишли по сметка на едноличното дружество с ограничена отговорност „Кремиковци инвест“, което сто процента собственост на „Кремиковци“ АД и се управлява от Пламен Стоянов. Чрез тази „врътка“ получените средства се изваждат от масата на несъстоятелността и кредиторите на предприятието нямат достъп до тях…
Според юристи с това си действие синдикът Банков се е разминал с някои закони в страната. Тези твърдения потвърджават и няколко сигнала до прокуратурата, на които в. „БАНКЕРЪ“ се натъкна, в които различни фирми сезират държавното обвинение за неправомерни действия на синдика на комбината. Ще огласим само една – меко казано, любопитна преписка, която
от години митарства между съда и държавното обвинение
От 2008-а насам тя неколкократно е прекратявана и възобновявана. Но през миналата година Софийският апелативен съд с определение, което не подлежи на обжалване, се е произнесъл окончателно, че прокуратурата трябва да образува наказателно производство.
Историята започва след жалба на „Ворскла стийл България „ЕООД, представлявано от Виктор Деменюк. Компанията, която представлява интересите на украинския милиардер и депутат от Радата Константин Жеваго у нас, пое комбината през 2008-а , като подписа (на 11 юли) с „Кремиковци“ АД „споразумение за производство на ишлеме и подкрепа“. За период от три месеца тя инвестира над 100 млн. щ. долара и успя частично да стабилизира комбината. В същото време предотврати и надвисналия по това време риск съоръженията му да спрат работа. Беше пуснато производството на рулони от горещовалцована стомана („HRC“). Според подписания контракт беше планирано от линията да излизат по 2000 т на ден. Чрез дейността си дружеството не само успя да отдалечи във времето спирането на комбината, но потуши и синдикалните протести, защото започна да изплаща заплати на работниците. Според документа (с който в. „БАНКЕРЪ“ разполага) ставаше дума за 6.5 млн. щ. долара месечно. В добавка и заплащането на 7.5 млн. щ. долара месечно за потреблението на газ и електричество – тема, която по времето на друг един герой от историята на Кремиковци – Александър Томов, беше абсолютно забравена.
Два месеца след подписване на договора (през 2008 г.) от пресцентъра на „Ворскла Стийл България“ съобщиха, че компанията на украинския бизнесмен Константин Жеваго е изплатила задълженията на металургичния комбинат за заплати за юни и юли в размер на 22 млн. лева. Социалните компенсации за храна, възлизащи на 795 хил. лв., също бяха издължени от собствените средства на компанията, въпреки че те не бяха предвидени в договора за производство на ишлеме, подписан с „Кремиковци“. По това време „Ворскла Стийл България“ съобщи, че за периода от 26 август до 24 септември в металургичния комбинат са произведени приблизително 57.5 хил. т стомана и е достигнат планираният за септември обем от 70 хил. тона. Въпреки това след по-малко от месец (на 17 октомври) се разрази скандал между синдика на „Кремиковци“ Цветан Банков и изпълнителния оперативен директор – Пламен Стоянов, с хората на Жеваго. Поводът бе неизпълнение на контракта от мениджърите на комбината. Вместо да се стигне до разумно споразумение с „Ворскла стийл България“, договорът им беше… прекратен. Тогава самите управляващи на завода признаха (в писмо до тогавашните министри от кабинета на Станишев – Петър Димитров, Михаил Миков и Емел Етем), че „прекратяването на споразумението поставя производствените инсталации на дружеството в аварийна ситуация с непредвидими негативни последици“. В тази напечена ситуация изведнъж и едва ли не като „спасител“ и целият в бяло се появи бившият собственик на комбината Валентин Захариев (човекът, който от държавен служител се превърна в милионер). Той „достави“ въглищата и по този начин „подсигури“ работата на доменните пещи и на коксохимическите батерии.Това едва ли е станало безвъзмездно…
По същото време обаче започнаха и протестите на работещите в металургичния комбинат, които бяха напът да разклатят сериозно правителството. С помощта на синдикатите кризата в „Кремиковци“ бе частично овладяна, след като беше подписано ново споразумение (на 22 октомври) с „Ворксла стийл България“. С него компанията на Жеваго се задължи да снабдява „Кремиковци“ със суровини и пое задълженията му към НЕК, към „Булгаргаз“ и към БДЖ. Тогава украинският милиардер обеща да отпусне на комбината 90 млн. щ. долара като оборотен капитал и да инвестира 531 млн. щ. долара дълготрайно, както и да започне изплащането на задържани заплати на работниците. Нещо повече, тогава хората му у нас предложиха и план за оздравяване на дружеството, който обаче така и не беше реализиран.
В съставения протокол към това ново споразумение „Кремиковци“ поема ангажимента да предаде на „Ворксла стийл България“ останалите суровини, готова продукция и полуфабрикати, които вече са произведени за украинската фирма. Но синдикът Банков, странно защо, пропуска да го направи. Вместо това той разпорежда да продължи преработката на наличните суровини и полуфабрикати (т.нар. сляби) и от тях получава около 25 000 т горещовалцовани рулони, които всъщност са собственост на компанията на Жеваго.
Седмица след като новото споразумение вече е подписано – на 29 октомври 2008-а, бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров решава да потуши стачната вълна, като
продаде … чуждата продукция
Притеснен от намеренията на Димитров, Виктор Деменюк в официално писмо (№ 94-Н-78 от 30 октомври 2008-а) се опитва за озапти мераците му за този вид „стабилизиране“ на ситуацията и го предупреждава, че не може да продава чуждо имущество. Нещо повече – той подава и сигнал до тогавашния главен прокурор – Борис Велчев, че се подготвя извършване на престъпление. И прилага всички документи по случая. Същия ден е внесено и заявление в Софийския градски съд с искане да бъде предотвратена продажбата. На 5 ноември запорното съобщение за тази продукция е връчено на синдика – Цветан Банков. С проблема около подготвяната продажба се ангажира дори посланикът на Украйна у нас – Виктор Калник, който в специално писмо до министър Димитров (от 6 ноември 2008-а) го призовава да се съобрази с факта, че става въпрос за чужда стока.
Очевидно обаче всички тези стъпки се оказват недостатъчни, за да спрат намеренията за „реализацията“ на операцията по финансовото стабилизиране на дружеството. С други думи, в ход е процедурата“ с чужда пита помен прави“.
Въпреки опита на украинците да спасят имуществото си на 11 ноември „Кремиковци“ сключва договор с Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за продажбата на запорираните вече 25 000 т горещовалцовани рулони. Контрактът е подписан след приемането на Постановление 272 на Министерския съвет от 6 ноември за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на извънредните ситуации, управлявано от Емел Етем.
В стремежа си да разберем мотивите за това решение внимателно изчетохме стенограмата от това заседание на Министерския съвет, в което открихме доста любопитни детайли. Това решение е взето, след като тогавашният премиер Сергей Станишев заплашва министър Димитров, че докато не реши проблемите около „Кремиковци“, няма да пътува с президента до… Аржентина. За да се справи със ситуацията, министър Димитров предлага държавният резерв „да закупи 24 хил. т метал по борсова цена“ от металургичния комбинат. Независимо че, дори според неговите думи, търсене на артикула в момента няма и всъщност предлага
държавата да загроби 25 млн. лв.
за да се спрат протестите и да се платят заплатите. На тази откровена глупост се опитва да се противопостави вицепремиерът Емел Етем, защото според думите й, отразени в стенограмата, подобна сделка няма нищо общо с пазарната икономика и държавата не бива да се ангажира с нея.
Самият Димитров по време на същото заседание съобщава на колегите си, че всъщност „Ворксла стийл България“ чрез съдебно решение вече е блокирала продукцията на комбината. Но предлага на тогавашния министър на правосъдието Миглена Тачева да размаха пръст на съда, защото в случая той се „бъзика с държавата“ (цитираме стенограмата дословно).
А за да докаже, че съдебното решение не може да ограничи размаха му, Димитров разрешава търговията и „гарантира“ милионите за заплатите на работниците (а може би и пътуването си до Аржентина…?). Така въпреки безумието на начинанието сделката минава през русенската стокова борса (с договор № 1225 от 11 ноември) и е на стойност от 24.480 млн. лева. Както можем да се досетим, и тези пари потъват, но не дори в пробитите сметки на металургичния комбинат, а на …дъщерното му дружество „Кремиковци инвест“.
Интересното в този случай е, че в спецификацията и в допълнителните клаузи, съпровождащи този контракт, изрично е подчертано, че „върху стоката – предмет на сделката, няма учредени особени залози“. Кой и как е успял да се сдобие с такова удостоверение, въпреки че седмица по-рано синдикът Банков е получил запорно съобщение от Софийския градски съд и въпреки че за него знае и самият министър Димитров, остава да гадаем.
Оттук започва съдебната сага на украинците. Те завеждат съдебни дела – отначало срещу „Кремиковци“ АД, а след продажбата на рулоните – и срещу „Държавен резерв“, и искат да си получат собствеността. И делото от години се върти по всички съдебни инстанции и все нещо има да се „дорешава“ .
Прокурорската проверка по случая също може да бъде наречена
истинска пиеса на абсурда
която се точи вече шеста година. Според някои източници Деменюк просто чака окончателните решения, за да осъди държавата ни в европейските съдилища, които едва ли биха били толкова благосклонни към действията както на държавата, така и на представляващия я синдик Банков. Още повече че тук става дума за решения и действия, които той е предприемал като стожер на опазването на държавния интерес.
Пред в.“БАНКЕРЪ“ Деменюк не влезе в подробности около бъдещите си действия, но от тона му стана ясно, че няма никакво намерение да остави магарето си в калта, дори ако това създаде за страната ни сериозни финансови загуби.
Синдикът:
„Ще се въздържа да коментирам въпроси, свързани с висящ съдебен спор. Темата с претенциите на „Ворскла стийл България “ е изключително сложна и по тази причина не искам да се ангажирам с изявления, още повече че в момента съм в чужбина.Така или иначе казусът ще се решава в съда.
Не съм виждал съдебните определения, които установяват някакви мои нарушения, но със сигурност мога да кажа, че все още не ми е повдигнато обвинение. Що се отнася до парите, които са влизали в „Кремиковци инвест“ ЕООД, мога да кажа, че тази фирма е създадена като стопроцентова собственост на акционерното дружество“Кремиковци“ по нареждане на тогавашния министър на икономиката (бел.ред. Петър Димитров), а сметките й са в държавната Българска банка за развитие. Парите, които са минавали през тази сметка, са били използвани единствено и само за неизплатени заплати. От тях нито лев не е бил превеждан на който и да е от кредиторите, били те държавни, или частни дружества. Личното ми мнение е, че „Ворскла стийл България “ си е получила всичко, което е имала да получава…“
Продажбите на „Кремиковци“
През 1999-а правителството на Иван Костов продава 71% от комбината на фирмата на Валентин Захариев „Дару металс“ (преименувана по-късно на „Финметалс“) срещу 1 долар. На всичко отгоре опростява 201 млн. лв. дългове към държавата. И още по-абсурдното е, че държавата „инжектира“ във вече частния „Кремиковци“ невероятните 183 млн. лв. (ако ги пресметнем през валутните курсове по това време, иде реч за половин милиард сегашни пари).
През 2005-а Захариев прехвърля своите 71% от капитала на комбината на индийската компания „Глобал Стийл“ на Прамод Митал, и то след като делът му бе запориран от Агенцията за следприватизационен контрол поради неизпълнение на приватизационния договор за… 124-те млн. евро.
На 6 август 2008-а започна процедурата по несъстоятелност на „Кремиковци“ и за синдик бе назначен Цветан Банков.
Реално комбинатът спря да работи на 15 май 2009-а, след като „Булгаргаз“ прекрати подаването на газ заради неплатени борчове. В края на годината Консултантска къща „Амрита“ определи ликвидационната стойност на дружеството в размер на 662 708 000 лв., а пазарната е 837.2 млн. лeва.
Едва на 31 май 2010-а дружеството е обявено в несъстоятелност от Софийския градски съд. По това време дълговете му бяха около 2 млрд. лева. От тях около 280 млн. лв. на НЕК, БДЖ и „Булгаргаз“ и 150 млн. лв. към бюджета. Най-големият кредитор на комбината бяха държателите на облигации, на които „Кремиковци“ дължеше 325 млн. евро.
След няколко провалени търга на 12 април 2011-а комбинатът беше купен от „Елтрейд къмпани“ ЕООД на 26-годишния Лъчезар Варнаджиев за 316 млн. лева. Само няколко месеца по-късно той продаде цялата фирма на регистрираната на Вирджинските острови „Бессиън мениджмънт лимитид“, представлявана от „Бън секретериъл лимитид“ със седалище Кипър за… 20 хил. лева
