Нестабилната социална и икономическа обстановка, пресъхването на поточето от държавните и външните инвестиции към трудовия ни пазар, лошият бизнес климат, галопиращата безработица, както и куп други обективни и субективни фактори изостриха отношенията между работодатели и синдикати до предела на взаимната търпимост. Щипка сол в раната сложиха и авантюристите от „Атака“. В най-неподходящото време за подхващане на подобни дебати партията на Волен Сидеров извади законопроект, предвиждащ собствениците и акционерите на едно предприятие да носят лична отговорност за неизплатени заплати при фалит, както и да продават личното си имущество, за да се разплатят със служителите.
Камъкът се търкулна по нанадолнището и бизнесът в лицето на Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата контраатакува с пакет от 28 мерки уж „за намаляване на административната тежест“. Икономистът от УНСС проф. Боян Дуранкев сполучливо ги категоризира като писани за Великата депресия в САЩ от периода 1929-1933-а, а не за държава член на Европейския съюз. Синдикатите отговориха с предупреждението: „Този, който пипа клас (за прослужено време), пада от власт“, и в прав текст обещаха тежки дни за правителството, ако се съобрази с исканията на двете работодателски организации.
В общи линии дебатът как трябва да изглежда един съвременен и проевропейски Кодекс на труда бе крайно радикализиран и изскочи далеч извън границите на разумния тон. Вината за това е на всички замесени страни и ако кабинетът не вземе адекватни мерки, за да потуши напрежението, управляващите рискуват отново да попаднат в здравите клещи на масовото недоволство.
Първопричината за взривения социален диалог бе представеният от депутатката от „Атака“ Магдалена Ташева пред Тристранния съвет проект за промяна на Кодекса на труда, който впоследствие дефилира и на първо четене в парламента. По думите на вносителя главната идея е
да се спре „узаконеното“ преливане на активи
с цел да не се изплащат задължения към работниците, явяващи се кредитори на фалирал работодател. Според парламентарната група на „Атака“ чл. 245 от Кодекса – „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение“, е „лобистка дупка“, която дава възможност за неограничена експлоатация на заетите с наемен труд. При сега разписаните норми той гарантира на служителя поне 60% от брутната му заплата, ако последният „добросъвестно“ е изпълнявал задълженията си. Разликата до пълния размер на дължимото възнаграждение е изискуема и се изплаща заедно със законната лихва. Но това може да бъде отлагано безсрочно във времето. От „Атака“ предлагат служителите да имат право да получат в срок пълния размер на изработените заплати и обезщетения, освен това настояват един работник да не може да бъде уволнен, докато съди работодателя си.
Бизнесът, естествено, се противопостави на предложенията, като някои от контрадоводите му са абсолютно логични. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев посочи, че от 350 хил. действащи предприятия в страната под 1% имат затруднения, довели до големи забавяния на заплатите, а умисъл има едва в броени случаи. „Причините могат да бъдат различни – неплащане от клиент или от държавата. Не трябва да се смесват нещата – когато има умисъл и работодателят е решил да не плаща и когато има забавяния и не може да плати. Начинът, по който се търси решение, определено не е този. Всеки може да спре да ходи на работа и да заведе дело срещу работодателя – така ще се прогонят предприемачите“, добави Велев.
„Вкарваме работодателите в зависимост от работниците. Проблемите са в бавните процедури по обявяване на несъстоятелност“, отбеляза и Димитър Бранков от Българската стопанска камара.
Социалният министър Хасан Адемов поясни, че за 2013-а работодатели дължат около 80 млн. лв. на служителите си. Въпреки това Адемов смята, че предложените от „Атака“ текстове трябва да се прецизират, за да не се създадат допълнителни проблеми както за работниците и служителите, така и за самите собственици. От КНСБ обаче подкрепиха законопроекта, изтъквайки, че дължимите 80 млн. лв. са само видимата част на неплатените заплати и че никой няма статистика за пълния им размер, непопаднал в полезрението на контролните органи.
Докато говореха за „диктат на пролетариата“, от БСК, подкрепени от Търговско-промишлената палата, изпратиха до вицепремиера Даниела Бобева прословутите си 28 предложения, някои от които скандализираха широката обществена аудитория с десния си акцент. Божидар Данев обясни, че стремежът е да се направи Кодексът на труда по-гъвкав, тъй като сегашният е остарял като „структура и виждане“. „Няма логика работодателят да плаща 40 дни платен отпуск на служител, на който държавата му е дала възможност за две години неплатен отпуск, а след изтичането на този отпуск служителят се връща деквалифициран“, коментира идеята си за спиране на платеното майчинство Данев. Според него
предложенията са ответна реакция на дискриминацията
спрямо частния бизнес. Но от БСК искат да премахнат една дискриминация с въвеждането на друга. Увеличаването на работната седмица, преизчисляването на изработеното време, отмяната на класа за прослужени години, пълната отмяна на минималните осигурителни прагове без въвеждане на друг пазарен регулатор, платеният трансфер на работници, уволненията по имейл и други „идейки“ рязко вървят в противоположна посока срещу новите регулации на европейските трудови пазари. По този повод Дуранкев обобщи, че намаляването на административната тежест на капитала не може да става за сметка на увеличаване на финансовата и социалната тежест на работещите. От своя страна анализаторът на Института за пазарна икономика Петър Ганев е убеден, че всички промени в Кодекса на труда напоследък са в посока да регулират повече неща, но те реално са го направили по-тежък. По думите му, е необходимо правилата на пазара на труда да обслужват не само тези, които имат работа, но и тези, които търсят и искат да си намерят, а в това отношение българското трудово законодателство е „много негъвкаво“.
Синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ реагираха много остро на исканията на работодателските организации и заявиха, че ще напуснат Тристранния съвет, ако повечето от тях бъдат приети. „Предложенията са кое от кое по-скандални и неприемливи. Няма да позволим някой да се подиграва с работниците и служителите“, е становището на президента на КНСБ Пламен Димитров. За него това е флирт на големите работодатели с властта преди изборите и опит за изземане на правата на наетите работници, което не се подкрепя от собствениците на малки и средни предприятия. Димитров напомни, че дори в свое изследване БСК е посочила корупцията, сивата икономика и квалификацията на работната сила като проблеми пред бизнеса, но
не и нормите на трудовите правоотношения
в законодателството.
Президентът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев директно каза, че синдикатът ще се бори с властта, ако подобни промени намерят място в трудовия кодекс. „Премахването на отпуските на майките, уволнението на служител по е-мейл и други идеи са неприемливи и не са съобразени с редица европейски конвенции, както и със стандартите на Международната организация на труда. Други като електронната трудова книжка, са приложими, тъй като все пак сме в ерата на комуникациите“, подчерта Тренчев. Синдикатите подкрепят и въвеждането на специализирани трудови съдилища, но квалифицират останалите предложения като „безумия“.
Арбитър на спора ще е кабинетът на Пламен Орешарски. Управляващите едва ли ще рискуват „автоматично“ да въведат непопулярните мерки без широк консенсус. Все пак Кодексът на труда не е опитно поле за опасни експерименти. Много по-лесно и ефективно е да усвоим работещи практики от Германия, Франция или Англия, които да гарантират баланс на интересите между работодатели и синдикати. Останалото е „руска рулетка“ с напълно зареден пистолет.
