Промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която анонсира Министерството на земеделието и храните още миналата година, все още е на етап …“обществено обсъждане“. Поредните обещания в тази посока наскоро даде и председателката на парламентарната Комисия по земеделие проф. Светла Бъчварова. Тя напоително обясняваше как управляващите са напът да решат един от основните проблеми, с които се сблъскват както производителите, така и административните служби в държавата. Става дума за т. нар. бели петна, които се появиха след възстановяването на собствеността върху земеделските имоти, но не беше направена окончателна карта, която отразява разположението на възстановената собственост и на тази, която остава в държавния поземлен фонд. Очевидно инак „спешният“ ремонт на норматива, който трябваше да реши проблемите и да бъде готов до края на януари тази година, е „зациклил“ в нечий чиновнически кабинет, тъй като данни за него в деловодството на Народното събрание… няма.
„Няма как да чакаме проектозакона на Министерския съвет, който ще отлежава незнайно докога и на този етап остава единствено в сферата на обещанията и интервютата“, каза пред в. „БАНКЕРЪ“ Десислава Танева от ГЕРБ – тя е един от вносителите на законопроекта, който опозицията реши да внесе преди дни.
За да обясним част от проблемите, трябва да припомним, че първоначално земите от остатъчния поземлен фонд (след възстановяването на собствеността от поземлените комисии) бяха предоставени за стопанисване и управление на общините. А след изтичането на 10-годишния срок, след влизането на плана за земеразделяне в сила и след одобряването на картата на възстановената собственост се предвиждаше да станат собственост на общините. С изменението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 2007-а земите, влизащи в обхвата на чл.19, бяха прогласени за общинска собственост, но върху разпореждането с тях и върху управлението им бе наложен временен петгодишен ограничителен режим. Той изтече на 13 февруари 2012 година. Но в същото време задължението на общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд за ползване като земеделски имоти, за които е издадено решение за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, за изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост, както и за обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, не е ограничено със срок и тези земи просто останаха да „висят“.
Една значителна част от тях нито се върнаха при някогашните си собственици, нито се ползват, не се отдават под наем и в повечето случаи просто пустеят.
В нормативния хаос пък
„креативно мислещи“ бизнесмени
без притеснения посегнаха на чужди земи и смело ги обработват без каквито и да било договори. Даже понякога собствениците пък и въобще не знаят, че някой ползва имотите им.
На практика, въпреки че в норматива е записано като задължение на арендаторите те да представят в земеделските служби споразумения за ползването на земята, голяма част от тях го правят формално, като просто описват обработваната от тях земя. Те не плащат рента, която е минимум 15-20 лв. за декар никому. По данни на земеделското министерство площта на т. нар. бели петна обаче достига 8 млн. дка в цялата страна. При средна рента от 20 лв., пресметна самата проф. Бъчварова, това означава, че годишно по сметките на собствениците, били те частни лица или общини, би трябвало да постъпват 160 млн. лева. Вместо това за миналата година администрацията е отчела приход от едва 1.5 млн. лева.
За да бъде преустановена описаната порочна практика, сега ползвателите на „ничията земя“ ще бъдат задължени да представят документ (заверен договор със собствениците или заповед от министъра на земеделието), който да удостоверява основанията им за нейното ползване.
Мнимите арендатори не просто да се настаняват в земи, към които собствениците им не са проявили интерес след възстановяването на собствеността. Те ползват „придобивките“ си и кандидатстват за европейско финансиране. И за такова финансиране ще трябва да намерят легитимните лица, с които могат да подпишат споразумения за ползването им. Така обработването на пустеещите земи ще стане законно, а и интересите на реалните собственици на земята ще бъдат защитени, смята Бъчварова.
Всичко това ще доведе и до друг ефект – местните власти също ще се размърдат и ще създадат окончателен регистър на общинските и държавните земеделски земи в съответния регион, за да могат да я отдават под наем и да получават съответната рента за нея.
В същото време се налага и промяна за начина на отдаване на общинските и държавните земи от поземления фонд, която да определи ясни правила за хората, които живеят и работят в съответния регион. Причината е, че в много от случаите тези земи се наемат съвсем формално и за жълти стотинки от бизнесмени, които често не ги обработват, но ги ползват единствено да ги декларират, за да получават евросубсидии.
В тази връзка заместник-министърът на земеделието Бюрхан Абазов също от месеци обещава, че тази важна промяна в норматива е изключително наложителна, за да бъдат решени
проблемите на животновъдния сектор
но засега резултат от това говорене на практика няма.
По тази причина опозицията предложи свои промени в норматива. Според вносителите именно предложените от тях текстове, които уреждат отдаване под наем или аренда на мери и пасища от държавния и от общинския поземлени фондове, ще решат проблемите в животновъдния сектор.Те подчертават, че една от основните причини за финансовите затруднения на животновъдите е липсата на собствена земя. Вследствие на това делът на разходите за фураж, който се отчита в себестойността на произвежданата продукция, е значително по-висок от колегите им от общия европейски пазар. Проучване на специалистите показва, че при почти всички видове животни делът на разходите за фураж са между 70 и 80 на сто. А в развитите земеделски страни тази стойност е около 50-60 на сто. Причината за това е, че там пасищата са тяхна собственост, те не плащат наеми и могат да инвестират дългосрочно за подобряване на качеството на тревната покривка и добивите. От този висок дял на фуражите в себестойността на продукцията зависи и рентабилносттта на производството.
Единодушно е становището на всички браншови организации
в сектор „Животновъдство“: да се даде предимство на животновъдите при управлението на мерите и пасищата. Начинът на подпомагане (на ха площ) също ги поставя в неравностойно положение, подчертават вносителите на исканите промени. В аргументацията си те посочват, че по данни за 2012-а площите със селскостопанско предназначение са 54.8 млн. декара, използваната земеделска площ е 51.2 млн. дка, от които постоянно затревените площи са 16.5 млн. декара. От ползваните площи близо 8.6 млн. дка са общински и държавен поземлен фонд, който на практика е около 1 млн. декара. Общият държавен поземлен фонд е 2.269 млн. дка, от които над 900 000 дка са отдадени под наем или аренда. Тъй като няма обобщена статистика за отдадения под наем общински такъв фонд, на база данните от подпомагането по европейски програми, може да се приеме, че са били отдадени за ползване едва около 3 млн. дка на животновъди. Според специалисти обаче за развитието на този сектор са необходими минимум три пъти повече такива площи. С направените от вносителите на законопроекта предложения се създават гаранции за отдаване на мерите и пасищата на реалните животновъди в съответното землище и тези на съседни общини. Ще се имат предвид и реалните нужди за изхранването на животните, съобразно техния вид и брой. Запазва се и се доразвива начинът на отдаване на мерите и пасищата под наем или аренда – чрез публичен търг като израз на основните принципи за разпореждане със земеделски земи от държавния и от общинския поземлен фонд.
Що се отнася до търговете
те ще се провеждат на два етапа. В първия етап могат да участват само собственици или ползватели на животновъдни обекти от съответното землище или от землищата на съседните общини, регистрирани по законно установения ред. С други думи, се стеснява кръгът на субектите, които ще имат привилегията да ползват мери и пасища от държавния и от общинския поземлен фонд, а оттам и на европейските субсидии. Ако след първия търг останат свободни мери и пасища, ще се провежда втори търг, на който могат да участват по-широк кръг субекти – собственици на регистрирани животни и лицата, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Конкретизиран е начинът за определяне на пазарната цена: това ще правят независими оценители и в съответствие със Закона за независимите оценители. В допълнителните разпоредби на закона е предложено да бъдат дадени легални дефиниции на понятията „пасищни селскостопански животни“ и „животинска единица“, за да се избегнат споровете по тълкуването на тези понятия.
Дали тези предложения ще влязат в новата законодателна рамка все още не е ясно. Според браншовиците обаче това трябва да стане възможно най-бързо. А ако и депутатите спрат да си играят на „наш“ и „ваш“ проектозакон, може би най-сетне ще се спре с обикновената говорилня и действително ще дойде ред на истинските решения…
