И последните обещания на правителството, че промените в Закона за обществените поръчки ще влязат сила през февруари, няма да са сбъднат. Шумно дискутираните поправки, на които се възлагаха огромни надежди за прекъсване на корупционните практики при харченето на публични средства, дори няма да се случат в близките месеци. Това стана ясно през седмицата, след като Комисията по правните въпроси в парламента (б.а. – която е водеща) прие на второ четене проекта за изменение и допълнение на норматива.
Първоначално ключовият закон трябваше да е готов преди края на миналата година, но народните избраници като че ли се стреснаха от предложените текстове и почти го пренаписаха. Сега, според заместник-председателя на комисията Хамид Хамид (ДПС), гласуването му ще стане едва след приемането на Изборния кодекс. С други думи – най-рано идната седмицата. Но никак няма да е чудно, ако в последния момент станем свидетели на още отчаяни опити за прокарване на лобистки поправки и допълнително отлагане на гласуването. А дори и всичко да мине по план, депутатите от правната комисия записаха, че прекроеният Закон за обществените поръчки ще влезе в сила чак на 1 юли 2014 година.
На практика и тази дата е формална, тъй като правилникът за прилагането на норматива ще се пише от Министерския съвет до 1 октомври. А без него той ще е един кух документ, който не може да се използва. Също до началото на октомври е дадена отсрочка на възложителите да създадат на интернет страниците си т. нар. профил на купувача, в който да се публикуват и съхраняват всички документи за обществените поръчки. Има обаче сериозни опасения, че това изискване ще бъде изпълнено навреме от всички публични институции на централно и местно ниво и от дружествата с държавно или общинско участие. Причината е, че за целта е необходимо да бъдат закупени специални сървъри, което е свързано с немалко разходи. Да не говорим, че набавянето на въпросната техника може да стане единствено по реда на Закона за обществените поръчки и процедурите могат да се проточат с месеци.
Освен огромното забавяне ще има и редица други изненади. Много от първоначалните идеи на правителството и в частност на вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева въобще не присъстват в крайния вариант на законопроекта. Народните представители, най-вече тези от БСП, положиха неимоверни усилия да ги изхвърлят. Червеният депутат Борислав Гуцанов например успя да прокара предложението си държавните органи да възлагат поръчки на свои дружества без конкурс. Колегата му Таньо Киряков пък издейства обществените поръчки за доставки или за услуги в областта на физическото възпитание и спорта да се възлагат не с открит конкурс, а чрез договаряне без обявление.Така спортните ни федерации и ресорното министерство ще избират сами на кои фирми да плащат. Сред бламираните от депутатите предложения се оказа и това възложителите да определят дял между 30 и 70% от стойността на поръчката, който да се дава на подизпълнители. Идеята бе по този начин да се улесни достъпът на малките и средните фирми до големите търгове, но още в началото се разбра, че тя няма да получи необходимата подкрепа.
Отпаднаха и текстовете, според които компании с непогасени задължения към подизпълнители нямаше да бъдат допускани до обществените поръчки. Депутатите решиха, че това е неприемливо, тъй като юридическите лица постоянно изпадат в задлъжнялост, често по технически причини. А нерядко и размерът на самите задължения е пренебрежимо малък. Но основният им довод е, че оценителната комисия, която разглежда документите за участие в конкурсите, няма как да провери какви дългове има съответната фирма. Също така, според тях, имало достатъчно други гаранции за малките предприятия. Например основните изпълнители няма да получават парите по договорите си, докато не докажат, че са се е издължил на подизпълнителите си.
Съществена промяна има и при реда на обжалване на процедурите. Първоначално се предвиждаше жалбоподателите да внасят депозит, но в крайна сметка ще се плаща пропорционална такса, според стойността на поръчката. Такива такси обаче няма да се искат от възложителите.
Изненадващо депутатите от правната комисия намалиха драстично и глобите, които предвиждаше законопроектът за допълнение и изменение на Закона за обществените поръчки. Предложението на кабинета бе възложителите, които не публикуват документ или информация, подлежаща на вписване в профила на купувача, да се наказват с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. или с глоба от 1500 до 3000 лева. Но сега долни граници няма да има, а максималните стават съответно 2000 и 1500 лева.
Показателно е признанието на вицепремиера Даниела Бобева пред „БАНКЕРЪ“, че след представянето на проектозакона не е дошло нито едно предложение за повече прозрачност или за повече обществен контрол. „Законът е прекалено хубав, за да бъде приет във вида, в който го представихме. Тези, които досега са раздавали милиардите по обществените поръчки, не искат нещо да се промени“, категорична бе тя. И как иначе? Та нали именно чрез този норматив през последните пет-шест години бяха раздадени близо 40 млрд. лева. Точно затова споровете в пленарната зала около деликатните текстове, които отварят и затварят вратичките за разпределението на публичните средства, ще бъдат наистина ожесточени.
Единственият нов текст от Закона за обществените поръчки, който ще влезе в сила веднага след обнародването му в „Държавен вестник“, е свързан с признаването на бъдещите вземания по договори за поръчки като залог за отпускането на кредити. Сега банките не признават тези документално гарантирани приходи на фирмите и съответно им отказват финансиране. По тази причина изпълнители на обществени поръчки могат да бъдат само дружества, които разполагат със солидни собствени средства.
Промяната ще засегне и вече започнатите по стария ред процедури, както и тези, за които има сключени контракти. Очакванията са, че това ще облекчи компаниите, които получават парите си от възложителите с месеци закъснение.
