Липсата на ясни критерии за натовареността на един съд прави съкращенията на персонала му незаконни, отсече състав на Върховния административен съд. Ако тази логика бъде продължена, под въпрос могат да бъдат поставени и назначенията.
„Революционното“ становище на ВАС се появи във връзка с дело, с което председателят на Административния съд в Стара Загора Пламен Петрунов влиза в челен сблъсък с Висшия съдебен съвет. Петрунов оспорва законосъобразността на съкращенията, извършени с решение на ВСС в неговия съд. Става дума за четири щатни бройки: две за деловодителки, един началник служба и шофьор, макар че такъв и без това не бил назначен – щатът стоял незает.
Делото не е уникално, защото и други оспориха съкращенията в системата. През юли миналата година за един ден бяха „отупани“ над 30 съдилища в страната, от които бяха взети почти всички незаети и част от заетите щатове. Не се отърваха дори ВКС и ВАС, а десет бройки бяха взети и от Инспектората на ВСС. Идеята беше да се даде възможност за назначаване на нови служители в столичния Районен съд. Любопитно е обаче да се види дали и другите съдебни спорове ще приключат със същото становище като това на съдията-докладчик по „казуса Стара Загора“ – съдия Атанаска Дишева. Нейното решение все още не е окончателно и със сигурност ще бъде атакувано и пред петчленен състав на ВАС.
„В резултат на липсата на ясно определени критерии за степента на натовареност решенията за съкращаване на щатни бройки в Административния съд в Стара Загора са взети в нарушение на закона. А той изисква броят на съдебните служители да се определя в зависимост от степента на натовареност на съда. Нарушен е и основният принцип на административния процес за равенство, според който при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво“ – всъщност това са доводите, с които съставът на ВАС отмени решението на Висшия съдебен съвет за съкращение в щата на съда в Стара Загора.
Според анализа за натовареността на съдилищата, изготвен от „Съдебна администрация“ на ВСС, в Административния съд на Стара Загора са работили седем съдии и 32 служители – сред тях шофьор, четири призовкари, двама куриери, майстор за поддръжка на сградата, осем деловодители, архивар, статистик и три шефове на служби. Съотношението между магистрати и помощен персонал е наистина впечатляващо и според комисията „Съдебна администрация“ към ВСС е над средното за страната. В същото време, пак според комисията, съдът е сред по-слабо натоварените в страната.
Въпросът обаче е какво значи „нормална натовареност“. Защото критерий за това няма – на едни места в страната се гърчат с по сто дела месечно, а в други нямат толкова и за цяла година. Но колко трябва да бъдат никой не казва, а в същото време заплатите са едни и същи. За изготвянето на тази „норма на натовареност“ обаче се говори само в бъдеще време вече години наред. И очевидно ще трябва да я почакаме още.
Според председателя на съда в Стара Загора Пламен Петрунов обаче дори и този анализ не е бил на разположение, когато е вземано решението за съкращаване на служителите в съдебната власт, защото е бил приет два месеца по-късно. За Петрунов е напълно непонятно какво общо има постъплението от дела в едно съдилище с работата на шофьора или на работника по поддръжка на сградата. Освен това в документа така и не е намерил отговор въпросът защо изобщо се налага съкращения и по какви критерии се решава откъде и с колко ще се реже щатът.
Петрунов се оказва прав, поне според тричленката от ВАС, която отмени решението на Висшия съдебен съвет за съкращение на щата в съда в Стара Загора. Впрочем решението вероятно ще е интересно четиво за членовете на ВСС, които вероятно още са обидени, че в Брюксел лошо ги разбират.
