Карлос Слим Елу е сред тримата най-богати хора в света. Какво го отличава от съседите му в челото на рейтинга на Forbes? Най-вече това, че е натрупал богатството си в държава, където половината от населението живее под чертата на бедността. Състоянието му е равно на 6.3% от БВП на Мексико. Ако богатството на Гейтс се равняваше на същия процент от БВП на САЩ, щеше да се оценява на 784 млрд. долара. В Хонконг или във Финландия щяха да смятат Карлос Слим за образец на съвременния капиталист, self-made милиардер, който дава работа на 218 хил. души. Но в Мексико не мислят така. Там смятат Карлос Слим за алчен монополист, който използва политическите си връзки, за да развива своя бизнес. И няма значение, че официално милиардерът не е заподозрян в корупция и никога не е бил обект на следствени действия. За обикновените мексиканци самото му богатство е вече подозрително. Ето какво мисли един от най-богатите хора в света за бизнеса, за политиците, за риска и успеха.
Бизнесменът не може да се занимава само с бизнес. Трябва да имате повече интереси. Животът предлага много възможности да знаете, да се учите, да чувствате, да живеете.
Мисля, че бизнесмените и предприемачите имат повече опит в управлението на ресурсите и за нас е по-лесно да решаваме проблеми, отколкото на политиците.
Ако живеете, съобразявайки се с чуждото мнение, вие сте мъртви. Аз не искам да живея, мислейки за това, какъв ще ме запомнят.
Трябва да имате виждане за бъдещето, а за това е необходимо да познавате миналото.
Постарайте се да правите малки, а не големи грешки.
Струва ми се, че никога не съм рискувал, или поне – съвсем малко. Но аз не обичам рисковете. Мисля, че съм много консервативен.
В бизнеса трябва да си гъвкав.
Не вярвам, че в който и да било бизнес трябва да се работи по 15 или 16 часа. Тогава няма да имате време за себе си, за семейството си или за нещо друго.
Бизнесменът е създател на богатства, които управлява само временно.
Убеден съм, че частният сектор трябва да оказва подкрепа, а не дава пари, защо благотворителността няма да реши проблема с бедността.
Идеята ми е проста: реинвестирайте, реинвестирайте и реинвестирайте.
Има разлика между инвеститора и предприемача: предприемачът създава активно, а инвеститорът инвестира пасивно.
На имигрантите им се налага да работят много, но те са вътрешно силни хора. Длъжни са да бъдат силни. Възхищавам се на имигрантите във всяка точка на света.
Най-добрите инвестиции, които може да направите, е да създадете работни места… да въвлечете бедните и маргиналните в съвременната пазарна икономика.
Успешният личен живот прави човека по-силен.
Струва ми се, че работата не е само социална отговорност, но и емоционална потребност.
Пътят към щастието е, когато съзнавате своите ценности и се намирате в хармония с тях.
Непоколебимият и спокоен оптимизъм винаги носи своите плодове.
И досега си задавам много въпроси.
Изглежда ми безумно да създам богатство, което след смъртта си да оставя неизвестно на кого. През живота си трябва да създавате богатство извън пределите на своя бизнес.
В бизнеса вие не получавате удоволствие. Вие работите.
Гордостта е нещо лично, вътрешно. Това не е признанието, нито аплодисментите. Това е вътрешно усещане, което чувствате, докато правите нещо.
Мисля, че успехът не са спечелените пари, собствената компания или изключителният професионализъм. Успехът е вашият живот. Успехът е вашето семейство и вашите приятели. От тази гледна точка се чувствам много успял.
