Промените в Закона за потребителския кредит бяха представени пред парламентарната бюджетна комисия от депутата от БСП Румен Гечев в четвъртък. Според него те обобщават исканията на обществото за по-прозрачно определяне на цената на заемите за граждани – в това число и жилищните. Освен това Гечев твърди, че предлаганите промени ще изчистят неравностойните условия в договорите между банките и
. Поканените на заседанието подуправители на БНБ обаче категорично и аргументирано възразиха на недомислените депутатски поправки, с което внесоха смут в очертаващото се безметежно гласуване.
Централната банка се представляваше от подуправителите Димитър Костов и Цветан Гунев. Асоциацията на банките в България бе представена от нейния председател Левон Хампарцумян и главния й секретар Ирина Марцева. От името на гражданските организации на заседанието присъства вездесъщият адвокат и борец за правата на нередовните длъжници Веска Волева. Тя обаче така и не успя да се включи в дебата по проектозакона, защото напусна преждевременно залата, вероятно заради по-важни и неотложни дела. Или пък защото не бе подготвена за „челен сблъсък“ на позиции с банковите пратеници.
Във встъплението си Румен Гечев – икономически вицепремиер от времето на хиперинфлацията и стопяването на спестяванията, заяви:
„Въвеждаме ясни правила за определяне на лихвите, които ще се базират на общодостъпни и за кредитора, и за длъжниците лихвени индекси. Кой точно индекс ще избере банката и какъв ще бъде размерът на твърдата надбавка, това вече ще решава самият кредитор“. Гечев и председателят на комисията Йордан Цонев уточниха, че всички промени в закона ще важат единствено за кредитите, сключени след тяхното приемане. За старите заеми ще останат в сила правилата, записани в сключените вече договори.
Гечев посочи, че предложените промени регламентират отпадането на някои такси и комисиони и ограничават събирането на такса за предсрочно погасяване. Той буквално повтори думите, с които през ден рекламира „иновациите си“ от екрана на някое телевизионно студио, че кредитополучателят сам ще избира дали да вземе заем, който ще се смята за погасен, ако заложеното като обезпечение жилище бъде продадено. Или ще тегли кредит, при който ще плаща до пълното погасяване на дължимата сума.
„Ние се запознахме с практиките по отношение на заемите за граждани в държавите от ЕС и внимателно следихме дебатите по директивата за ипотечния кредит. Съобразили сме нашите предложения с европейското законодателство“, гордо заяви Гечев. Може би забравяйки, че банкерите всеки ден се сблъскват с подобни казуси и не просто следят дебатите по тях в европарламента.
Нагласите в нашата парламентарна комисия в четвъртък бяха, след изказването на Гечев, проектът за промени в Закона за потребителския кредит да бъде гласуван без проблеми, защото не е тайна, че депутатите от БСП И ДПС ги бяха съгласували с Асоциацията на банките в България. Очакваната идилична развръзка обаче внезапно бе нарушена от подуправителя на БНБ Димитър Костов, който представи становището на Централната банка.
Костов подчерта, че в момента в нашето законодателство няма правна дефиниция за жилищен ипотечен кредит и такава трябва да бъде създадена, когато се приемат законови правила, уреждащи отпускането точно на такива заеми. Той изтъкна, че на 28 януари е приета европейска директива за ипотечните кредити и у нас вече има разработен проектозакон за прилагането й.
„Като говорим за нормативно определяне на правила за лихвени проценти и такси, въпросната директива дава много по-всеобхватни дефиниции по тези въпроси“, каза подуправителят на БНБ.
Освен това той обърна внимание, че е необходимо да се прецизират някои противоречащи си текстове в проектозакона за потребителския кредит, които засягат формирането на лихвите. „Не е разумно да се използват индекси, които са от външни пазари, когато става дума за финансовите сделки, извършвани на българския пазар“, обясни Костов. Според него банките не бива да бъдат задължавани да предлагат на клиентите си опции заемът да се смята за погасен с продажбата на ипотекирания имот.
„Такова задължение не съществува в европейската директива. Там се казва, че тази услуга е възможна единствено ако самите банки решат да я предложат. Ако кредиторът бъде задължен да предлага и двете услуги, някой трябва да поеме разходите му по опцията заемът да се смята за погасен с продажбата на ипотеката. В някои страни има държавни структури и фондове, създадени специално за тази цел. Но у нас такива не съществуват“, каза Костов.
Председателят на АББ Левон Хампарцумян пък заяви, че предложените промени – като подход и принципи, са в съзвучие с добрите търговски практики в банкирането. „За разлика от други небанкови институции, които се занимават с кредитиране, банките целят установяване на дългосрочни взаимоотношения със своите клиенти. Предлаганите промени са направени с добри намерения. Но трябва да се направи много точен баланс между интересите на вложителите, с чиито пари ние кредитираме, и интересите на получателите на заеми. Ние сме агенти на нашите депозанти, защото работим с техните пари“, обясни Хампарцумян.
Йордан Цонев благодари за дипломатичния тон, с който Димитър Костов изложи иначе острите забележки в писмото, което БНБ е изпратило до комисията по повод проекта за промени в Закона за потребителския кредит. Той заяви, че комисията ще се съобрази с част от забележките на Централната банка, но други няма да приеме.
Според депутата от „Коалиция за България“ Петър Кънев от писмото на БНБ става ясно, че резултатът от всички преговори, които са водени по текстовете в проектозакона и цялата свършена по него работа, е равен на нула. „Ние не можем да не се съобразим с част от исканията на хората по отношение на кредитите, които са справедливи и могат да бъдат изпълнени. Истината е, че с това писмо на БНБ банкерите отхвърлят всички предложения. А аз останах с впечатление, че ние сме постигнали съгласие по някои основни теми. Напрежението в обществото повсички тези въпроси е много сериозно и ние не можем да се съгласим с позицията на БНБ, че цялата работа, която сме свършили по този проектозакон, е безсмислена. Трябва да намерим баланса между различните интереси“, каза Кънев.
Балансът, г-н Кънев, със сигурност ще бъде намерен, ако депутатите, вместо да се отдават на финансова кулинария, бъркайки два закона в едно, се съобразят с БНБ и предприемат бързи мерки за разглеждането на законопроекта за ипотечния кредит. В противен случай „главният готвач“ Гечев може да приготви блюдото, както през 1997-а, и тогава тежко на дегустиращите.
Въпреки аргументите на БНБ проектът за промени в Закона за потребителския кредит бе приет на първо четене от бюджетната комисия. Дебатите по същество обаче тепърва предстоят. След приключване на заседанието на комисията Румен Гечев отново напомни на Димитър Костов, че по предложените изменения има постигнато споразумение с Асоциацията на банките в България. „Нас като Централна банка не ни интересува какво сте се договорили с търговските банки. Наше задължение по закон е да браним интересите на вложителите и ние ще го изпълняваме неотклонно, когато видим, че предложения за промени в законите създават рискове за стабилността на банките и за сигурността на вложителите“, отсече Костов.
