Февруарските протести от миналата година, които свалиха ГЕРБ от власт, не били протест срещу сметките за тока и цената на задкулисието. Те били пуч. Така твърди ощетеният от него Бойко Борисов. Историографският му принос дойде покрай очакването да се яви в парламентарната анкетна комисия по случая „Христо Бисеров“, която ще пита и за спявките на Борисов с универсалния площаден боец Бисер Миланов – Петното.
Експремиерът обаче отказва да се яви пред комисията, защото „първо трябва да се разбере кой с кого се е виждал през годините“. Неговият прочит е, че управляващите треперят да не би Петното да разкаже как са финансирали пуча срещу ГЕРБ – с наемници, които имали „уж различна гледна точка“. „Някой се е уплашил и сега иска да ми сложи на мен едно леке. Няма да стане. Първо ще обясняват те! Тогава аз мога да отговарям за каквато си искам постъпка“, мина в законна самоотбрана Борисов. И сподели за гледаните от него тези дни „едни анимационни филмчета на Павката и Ментата“.
Всичко било, значи, серия от пучове. Сегашните управляващи също са категорични, че протестите срещу тях са опетнени. А на моменти всичко изглеждаше толкова искрено и по граждански енергично. Подобна житейски правдоподобна масовка има само в най-добрите холивудски продукции. Има обаче и разлики. Пучът срещу ГЕРБ успя бързо и не срещна съпротива като онзи срещу Горбачов през 1991 година. А пучът срещу кабинета „Орешарски“ буксува в продължение на месеци и към днешна дата изглежда провален.
У нас традиционно се спори не кой е по-чист, а кой е по-лекьосан. Орешарски например се лекьоса от Петното в Министерския съвет заради подхлъзването на антуража му да го покани редом с други протестиращи. Борисов пък отказва да говори за срещата си с Петното в Банкя, на която му бил обещал 500 000 лв. за радикализиране на протестите. Познавал Миланов от една година, но като оръдие на Николай Бареков, употребено за свалянето на ГЕРБ. Вероятно е оценил качествата му след успеха на февруарския пуч, защото именно Бареков пръв съобщи за контраофертата на експремиера към Петното.
Българските пучове са уникални с това, че никой не ги финансира. Така твърдят всички, но само за пучовете, които им носят пряка полза. И след като нито една от страните не се е охарчвала, значи пучовете у нас като цяло са безплатни. Въпреки презумпцията, че са изцяло платени.
Уникални са и пропагандните им дрешки. Управляващите говорят за соросоиди, опозицията – за комуноиди. И всеки обещава другият да не види скоро власт. А „комунистите“, които свалили ГЕРБ, никакви ги няма. Целите на Сорос пък си остават една загадъчна митология.
Самата комисия „Бисеров“ също е един пуч, но срещу здравия разум. Последно тя ще рови за изтичане на информация от службите към „Боянските сараи“ преди оставката на заместник-председателя на ДПС Христо Бисеров. Но няма да подмине и срещата между Петното и Бойко Борисов. Депутатите обаче си дават сметка с какви недомислици се занимават. Да ограничиш такава комисия до анкетиране за една-две срещи сред море от ползотворни контакти между петна и лекета от целия политически спектър е като да я стегнеш в усмирителна риза. И дебатът по темата го показа.
Тръгна се от Бисеров. После лепнаха Борисов и Петното. И духът от бутилката излезе. Последваха искания да бъде разследвано цялото управление на Иван Костов, приватизационните схеми, евродаровете за Моника Станишева, пътуванията на Волен Сидеров, действията на Цветан Цветанов като вътрешен министър, зулумите на осъдените бивши депутати от ДПС Гюнай Сефер и Митхат Табаков, действията на Емел Етем като министър по бедствията и авариите.
Въобще стигна се до взрив от парламентарна енергия за разследване на всички бедствия и аварии на прехода. Добре, че беше културтрегерът Вежди Рашидов да припомни, че „историята и паметта са нещо страшно“. Но и без тях българският народ виждал, че „тука поголовно се краде“.
