Водещите кредитни институции в еврозоната са в неведение как точно Европейската централна банка ще проверява дали държат под контрол рисковете, засягащи стабилността на балансите им. Детайлите трябваше да станат ясни на 3 февруари, но огласяването им бе отложено. Очаква се те да бъдат изяснени след проверка на качеството на банковите активи (AQR), която е част от по-широката оценка (включваща и стресовите тестове) на начина, по който кредитните институции ще реагират на шокови сценарии.
Целта е да се насърчат банките да признаят наличието на загуби по заеми или инвестиции, които с течение на времето са станали проблемни. Според ЕЦБ това ще им позволи да си върнат доверието на инвеститорите и да освободят ресурс за нови кредити.
Даниел Нуи, която трябва да оглави Единния надзорен механизъм на ЕЦБ, обяви в първата си медийна изява на 3 февруари, че портфейлът от активи, чието качество ще бъде проверявано, ще бъде определен до средата на февруари. Методологията ще се появи през първото тримесечие, а подробности за базовия и за неблагоприятния сценарий за стрес-тестовете ще има в края на април.
От ЕЦБ поясниха, че искат да обърнат специално внимание на най-трудните за оценка банкови вложения, познати като „активи от ниво 3“. Като част от тази проверка е съставен и списък с имената на 29 банки. В него попадат германският банков лидер „Дойче Банк“, френската „БНП Париба“, италианският банков първенец „Уникредит“ и холандската финансова група „Ай Ен Джи“. Техните активи ще се гледат „под лупа“.
Доверието в банковия сектор на Стария континент остава крехко въпреки държавната финансова подкрепа от над 1 трлн. евро от началото на финансовата криза.
Европейският банков орган (ЕБО) огласи на 31 януари основните параметри за стресовите тестове, на които е координатор. В официалното съобщение е отбелязано, че „оценката на надеждността и на яснотата на банковите допускания, данни, прогнози и резултати остават в правомощията на компетентните власти на отделните държави (националните надзорници) и на Европейската централна банка за страните от еврозоната“.
На тестове ще бъдат подложени поне 50% от банките във всяка държава, като компетентните органи имат право да включват в проверките и допълнителни местни банки. ЕБО обяви, че „тестовете ще бъдат проведени на най-високото ниво на консолидация“, което означава, че мултинационалните финансови институции ще бъдат проверявани там, където е банката майка. За тестовете ще бъдат използвани балансовите показатели към края на 2013-а и те ще обхващат периода 2014-2016-а. Всеки кредитор ще бъде „изпитан“ как ще се държи при предвидими пазарни условия през тези години, както и при крайно негативно стечение на обстоятелствата. При първия сценарий съответната банка ще трябва да поддържа 8% капиталова адекватност на първичния си капитал и 5.5% при неблагоприятния. Подробности за втория сценарий все още няма, но в него ще трябва да присъстват кредитният и пазарният рискове, секюритизацията и цената на финансовия ресурс.
ЕБО пояснява, че „националните банкови надзорници могат да включат допълнително и конкретни макроикономически фактори, към които страната е особено чувствителна, както и индикатори за шокове от пазарен риск, за да обхване по-пълно специфичните черти на държавата, които смята за наложителни“.
Германия например може да включи в тестовете данните за рисковете от кредитирането на корабния бранш. Страната е била световен лидер в отпускането на заеми за сектора преди началото на финансовата криза, а последвалият икономически срив ограничи търговските потоци и заличи печалбите, от които собствениците на кораби трябваше да погасяват задълженията си.
По оценка на „Моргън Стенли“ Италия, Холандия и Австрия също ще трябва да дават специални обяснения за необслужваните кредити, чийто размер, особено на Ботуша, продължава да расте. Според икономисти проверката на качеството на банковите активи може да разкрие, че някои по-дребни италиански кредитори имат нужда от допълнителен капитал, и може да предизвика нова консолидационна вълна сред тях.
