Г-н Димитров, Вие сте един от създателите на банковото законодателство у нас, а сега сте радетел за приемане на т. нар. антилихварско законодателство. Възможно ли е това у нас?
– Този въпрос може да се реши единствено с приемането на специален закон, а не с наредба на БНБ, защото лихварският бизнес не е банков бизнес. Забелязвам обаче, че се тръгва по погрешна линия – притискат се лицата, които предоставят такива кредити, вместо да се мисли как да се защитят кредитополучателите, върху които се стоварват кожодерските лихви.
Предлагам да се въведе институт на частична нищожност, да се постави предел на ГПР – годишния процент на разходите, като всички плащания над този ГПР се считат за нищожни. Няма значение какъв ще е този предел – дали 50, 60 или 70 процента. Но лихви над този предел трябва да бъдат обявени за нищожни. Това трябва да стане, като се даде право на кредитополучателите да атакуват тези задължения пред специален орган – например Комисията за защита на потребителите. И след като тя обяви тези лихви за нищожни, нека самите лихвари да бъдат така добри да водят съдебни дела. Защото бедните няма как да се защитят. По сега действащия Закон за потребителския кредит самите кредитополучатели са задължени да водят дела за обявяване на клаузи от договорите им за нищожни при непостоянна практика на съдилищата в това отношение.
В Закона за задълженита и договорите се говори за сделки, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия. Законът ги квалифицира като унищожаеми, т.е. те не са изначално нищожни. Докато аз имам предвид изначално нищожни сделки поради прехвърлянето на лихвения процент над тавана на ГПР. Но когато говорим за крайна нужда и крайно неизгодни условия, законът казва друго – длъжникът може да се обърне към съда и да поиска унищожаването на тази сделка с обратна сила чрез специален иск за унищожаване на сделка, сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Според чл.76, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, ако не можеш да погасиш един дълг или го погасяваш частично, първо се погасяват разноските и лихвите и едва след това главницата.Това е крайно неизгоден текст за длъжника. Затова в един бъдещ специален закон този ред може да бъде обърнат – когато не можеш да погасяваш целия дълг, първо да погасяваш главницата. Така ще се намали генерирането на нови лихви и на нови разходи по кредита.
А този закон може ли да има обратна сила?
– Моето предложение е този специален закон да уреди и положението на хората с висящи дела. Специалният закон може да се приложи за заварени случаи – но не да действа с обратна сила, а за да уреди положението оттук нататък. Тоест, ако законът даде таван за всички лихвени плащания и се приложи за всички лихви, които все още не са платени, оттук нататък натрупаните към определен момент задължения ще се смятат за недействителни, ако са над размера,определен със закона.
Затова трябва да има специален антилихварски закон. Дали това ще е самостоятелен закон, или част от закона за потребителския кредит, няма значение. Но именно институтът на нищожността най-добре ще защити интереса на тези длъжници и ще регламентира правото им да блокират, чрез обръщане към Комисията за защита на потребителите, всякакви съдебни изпълнителни производства, при които кредиторите ще трябва да прибегнат до съда, ако искат да ги отблокират.
Как се справя Сметната палата със задължението си да прави одит на политическите партии и на участниците в изборите?
– Одити на дейността и имуществото на партиите правим отдавна, но на предизборните кампании – от 2011 г., когато влезе в сила Изборният кодекс. Оттогава поддържаме и регистър, в който могат да се видят дарителите, отчетите и друга информация за партиите. Свършеното от нас е оценено положително в последния европейски доклад за корупцията. Но и досега не е решен законодателно важен въпрос – за харчовете на политическите партии. В момента те не са длъжни да оповестяват детайлно своите разходи. Всяка партия е длъжна да поддържа свой регистър, в който посочва определени обстоятелства: всички дарения над определен размер; сделки с недвижими имоти над определен размер. Но няма и дума за деклариране на по-значими разходи на партиите.
Затова подготвихме и изпратихме на председателя на парламента едно наше колегиално решение – всяка партия, която получава субсидии или ползва държавно имущество, да бъде задължена със закон да оповестява всеки свой разход над 1000 лева. Така в края на всяка година ще се види за какво точно се харчат партийните пари – получателите на разхода и основанието за този разход.
Но обясненията на Волен Сидеров за неговите задгранични воаяжи поставиха и друг въпрос – за даренията за политици като частни лица. Те трябва ли да се декларират също пред Сметната палата?
– Ние проверяваме имущество и доходи по официалните данни, поддържани от държавни и от общински бази данни. Когато някой получава дарение или му се заплащат определени разходи, това подлежи на деклариране и публикуване по Закона за публичност на имуществото. Но не можем да проверим дали е така или не, защото няма публичен регистър на този вид данни. Например: можем да проверим какви недвижими имоти притежава и какви леки коли притежава едно лице, какви са му доходите през годината в съответните регистри – имотния регистър, КАТ, кадастъра, НАП и т.н. Но за личните разходи на политиците няма регистър.
Решава ли се въпросът за достъп на Сметната палата до банковите влогове и сметки на политиците и чиновниците от висок ранг?
– Засега няма решение. Ние нямаме достъп до тази информация. Ако законодателят прецени, че трябва да ни се даде такова право, тогава ще проверяваме и банковите сметки на задължените лица.
Къде минава „тънката червена линия“ между обществения контрол и публичността за политиците и тяхното право на лична и имуществена тайна като обикновени граждани?
– Обикновените граждани не са длъжни да публикуват своите доходи и имущество. Платените от тях данъци са данъчна тайна. Затова със споменатия специален закон е определен кръг от задължени лица, заемащи висши постове, които да оповестяват своите доходи и имущества.
Защитата на личните данни също е много важна. Това, че политиците притежават определено имущество или активи, не означава, че ние посочваме къде се намират те, кое е ЕГН-то на задълженото лице и други лични данни. Така че и за тях се спазва принципът за защита на личните данни.
Ясни ли са вече намеренията на сегашните управляващи за структурни и функционални промени в Сметната палата? Наложителни ли са те и ще доведат ли до подобряване в нейната работа?
– Подозирам, че целта е да бъде реставриран предишният дискредитиран и порочен модел на колегиална Сметна палата, която е политически обвързана и ще бъде превърната в инструмент за партийна употреба. Старият модел на Сметната палата бе много удобен за политическо влияние: 11-членна колегия, която се избираше на партиен, на квотен принцип. Така бе през 1995 г., когато бе избран първият състав на Сметната палата, така бе и през 2005 г., когато и аз бях избран от квотата на НДСВ.
През 2010 г. този принцип бе изоставен. Голямата колегия бе намалена от 11 на трима членове и не бяхме избрани на квотен, а на професионален принцип. От моя гледна точка сега действащият закон, както и практиката по неговото прилагане, са също чисто професионални и в този смисъл са много по-добри от предишните. Прилагаме международните одитни стандарти и най-добрите практики. Сметната палата в момента не е нито институция за мръсни политически поръчки, нито сме раздавачи на индулгенции.
