„Разпределихме 499 345 000 лв. от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ за приоритетни програми и проекти на общините и министерствата за благоустройство на общините и с цел осигуряване на заетост.“ Това рапортува министърът на финансите Петър Чобанов след заседанието на кабинета на 5 февруари. Постигнато е покритие на цялата територия на страната, като няма пропуснати региони и ресурсът на програмата ще стигне за всички приоритетно оценени и класирани проекти на общините – уточни още финансовият министър.
От Националното сдружение на общините в Република България се съгласиха, че проектите покриват равномерно територията на страната. Те обаче оспориха някои странни, според тях, отклонения в сумите. Като най-убедително доказателство оттам посочиха, че община Черноочене, която е „едно село“, взема толкова, колкото и столицата, в която живее всеки четвърти българин. И двете общини получават по около 6 млн. лв. от фонда.
Разбира се, София-град има най-добрата база за данъчни и неданъчни постъпления и възможности за кандидатстване по европейски програми, докато в приграничното село тези възможности са почти нулеви, коментират защитници на това разпределение. Други обаче съзират политически мотиви и санкция за ГЕРБ-ерската столица. В крайна сметка средства получават 173 общини от общо 264 в страната, което е 66% от всички. „Изчислихме, че средно на община се падат по около 1.3 млн. лева. А за сметка на 34% от общините, които остават с пръст в уста, други получават 6-7 кратно по-големи суми от средната“, коментира Емил Савов, заместник изпълнителен директор на НСОРБ.
Наред с ДПС крепостта Черноочене Кюстендил е другият голям печеливш, установи „БАНКЕРЪ“. Родното място на заместник-председателката на Народното събрание Мая Манолова е пласирано също добре. Община Кюстендил води класацията по обем на средствата, които ще получи – около 7.5 млн. лева. Следват Харманли със 7.4 млн. лв. и Враца – със 7.3 млн. лева.
В класацията по брой защитени проекти етническият елемент е още по-натраплив. Рекордьор е община Сатовча с 15 броя за 1.5 млн. лв., следвана от Кирково – 10 броя за 2.5 млн. лв., и Омуртаг – с 10 проекта за 1.6 млн. лева.
Близо 11 млн. лв. изчезнаха временно от фонд „Растеж“ от понеделник до сряда, установи „БАНКЕРЪ“, който разполагаше с проектопостановлението на Министерския съвет. Източник, близък до кабинета, обясни, че те са заделени в „подфонд „Резервен“ и няма да се пипат засега. В сряда обаче при одобряването на постановлението тези пари изплуваха в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Финансовият ресурс е разпределен за проекти по сектори така: за ВиК и управление на отпадъците – 78.3 млн. лв.; за транспортна инфраструктура – 104.,6 млн. лв.; за социална инфраструктура – 197.5 млн. лв., в това число за училища и детски градини – 25 млн. лв., за висши училища – 15.7 млн. лв., за здравеопазване – 27 млн. лв., за спортни зали и съоръжения – 62 млн. лв., и за други сектори – 119 млн. лева. Общо за благоустройството на малките населени места по програмата са разпределени 112 млн. лева.
Одобрените за финансиране програми на министерствата са практически насочени към проекти на отделни населени места, допълни още Петър Чобанов. Чрез Министерството на околната среда – приоритетно, ще се финансират проекти за управление на речните басейни и третирането на отпадъците. Чрез Министерството на регионалното развитие с 20 млн. лв. предстои да се реши нефинансиран проблем от десетилетия, свързан с безводието на някои общини. В сферата на Министерството на здравеопазването ще се финансират две програми за Спешна помощ и 12 млн. лв. е финансовият ресурс за програмата за изграждане на Националната здравноинформационна система. За образователното министерство са насочени ресурси за изграждане на инфраструктура на четири университета и един колеж.
Министър Чобанов акцентира върху принципното решение да се финансират както малки, така и големи населени места. Като пример той посочи финансирането на проект на Столичната община с 6 млн. лв. за детски градини, както и разпределението на 50 млн. лв. за рехабилитация на второкласна и третокласна пътна инфраструктура, за която от години не са отделяни средства.
„Убеден съм, че с финансовия ресурс на програмата ще се решат много отдавна нерешени проблеми на регионите“ – категоричен е министър Чобанов. Той уточни също така, че ако след провеждане на процедурите по ЗОП от даден проект се освободи финансов ресурс, той ще бъде преразпределен за друг проект. Ако обжалването по проведени обществени поръчки се забави значително във времето, проектът може да бъде прекратен и средствата ще се насочат към друг проект. Очакванията на финансовия министър са реалното изпълнение на одобрените проекти да започне в средата на годината.
В министерското постановление се посочва, че одобрените проекти ще получат авансово 30% от сумата на проекта, а последващите плащания ще се извършат на база на представени разходооправдателни документи от бенефициентите.
„Това беше наше настояване и се радваме, че беше взето предвид“, коментира Емил Савов от сдружението на общините.
Проектите минаха предварително през ситната цедка на Междуведомствения съвет за оценяване, приоритизиране и подбор. Той разгледа над 1100 проектни предложения на общините, от които през ситото минаха 392.
В последните дни на януари в Министерството на финансите постъпиха изненадващо 50 апликационни форми от областните управители на стойност 250 млн. лв. за проекти с регионално значение. До онзи момент областните управители не бяха включвани в сметката. Намесата на областните управители обаче се схващаше от общините като посягане към техните пари и връщане на топката към централната власт. Това е така, защото над две трети от областните управители са назначени от сегашните управляващи, а останалите имат „примерно“ отношение към силните на деня.
След гласуването на постановлението обаче следата на тези щения се изгуби. Нито от Министерството на финансите, нито от сдружението на общините някой пожела да коментира въпроса.
Класация на общините по суми, в млн. лв.
1. Кюстендил 7.5
2. Харманли 7.4
3. Враца 7.3
4. Русе 7.0
5. Смолян 6.8
6. Столична 6.0
7. Черноочене 6.0
Класация на общините по брой одобрени проекти
1. Сатовча 15
2. Кирково 10
3. Омуртаг 10
4. Лозница 6
5. Девин 5
