Майкъл Бенанти е прекарал 16 години в затвора за опит за грабеж на банка. Сега самият той е банкер и компанията му помага на хора зад решетките да извършват финансови операции. Четиридесетгодишният финансист е напълно убеден, че затворниците, които излизат на свобода с лична сметка в някоя банка, извършват много по-рядко повторни престъпления. Това потвърждават и изследвания, направени във Великобритания. Няколко английски банки си сътрудничат с местата за излежаване на наказанията и вече са открили сметки на бивши техни обитатели. Експертите виждат връзка между тези сметки и намаляването на броя на рецидивите. Бенанти коментира този факт така: „Когато подобни затворници излязат на свобода, те има какво да губят.“
Пари в кутия от обувки
Трудно е да се каже колко американски затворници имат банкови сметки. Бивши осъдени, които ползват услугите на фирмата на Бенанти, твърдят, че над половината от излежаващите наказания в САЩ нямат собствени банкови сметки. Сега компанията на бившия затворник – Prisoner Assistant, има 300 клиенти.
Повечето американски затворници могат да ползват сметки – със силно ограничена употреба, за покупка на стоки от затворническите магазини и за получаване на малки заплати срещу изправителен труд. Подобни сметки не представляват никакъв интерес за тях извън пределите на местата за излежаване на наказанията. „Това е все едно да държиш пари в кутия от обувки“ – казва Карл Надлър, който излезе от затвора през октомври 2013-а, след 15-годишен престой зад решетките. Той получава присъдата си за многобройни кражби на автомобили. На 12-ата година Надлър вижда реклама на компанията Prisoner Assistant в списание Prison Legal News. Той се обръща към Бенанти с молба да му помогне да сложи парите, завещани от неговата майка, в банкова сметка. Когато излиза от затвора, Надлър вече има тригодишна кредитна история и необезпечен заем в размер на 7500 долара.
Prisoner Assistant изисква от своите клиенти да й предоставят правото да действа от тяхно име и взима месечна такса от 5 долара за управление на банковата сметка на затворника. За 24 долара на месец компанията помага на лишените от свобода да си плащат сметките и да правят преводи. Prisoner Assistant предлага на клиентите си услуги за получаване на кредитни карти или откриване на кредитни линии. Пакетът с най-голямо количество услуги струва 50 долара месечно.
Финансова грамотност
Освен всичко друго фирмата на Бенанти организира за лишените от свобода курсове по финансова грамотност и предоставя персонални консиерж услуги, помагайки на осъдените да си купуват книги, да създават собствени интернет сайтове и дори да изпращат цветя на любимите си. Целият този набор от услуги е жизненонеобходим зад решетките, твърди бившият затворник Брайън Уитъм от град Уинслоу, щата Мейн. Той е един от първите клиенти на Assistant. Бенанти му помага да си открие сметка в Wells Fargo, която впоследствие осъденият използва, за да плаща малки покупки с кредитна карта. Уитъм е прекарал почти 20 години в затвора за въоръжен грабеж. Когато излиза на свобода, натрупаното в банковата сметка му помага да започне нов живот. Част от парите отиват, за да постъпи в един от техникумите на щата Мейн през януари тази година.
Държавните изправителни учреждения често се отнасят с подозрение към компанията на Бенанти. Едни отказват да приемат справките за състоянието на сметките на затворниците или да предават кредитните отчети, изпратени от лишените от свобода. Други не се съгласяват да заверят нотариално формулярите, необходими за откриването на банкови сметки.
Нищо осъдително
През 2013-а американското федерално бюро по затворите изолира временно Prisoner Assistant от нейните клиенти, позовавайки се на съображения за сигурност. В резултат компанията се лиши от няколко заинтересовани инвеститори, разказва Бенанти. След това чикагската юридическа фирма Winston & Strawn предлага на Prisoner Assistant безплатно услугите си, тъй като непрекъснато се сблъсква с изправителните учреждения и води множество дела в тази сфера. През 2011-а Бенанти получава призовка да се яви в съда. Службата за сигурност на щата Пенсилвания е организирала разследване на дейността на фирмата му. Делото е възбудено по искане на местния орган по въпросите на условното и предсрочно освобождаване. Съдът така и не намира нищо нередно в работата на Prisoner Assistant.
„Вероятно затворническите власти се страхуват най-вече от това, че осъдените може да използват парите от сметките си за престъпления, например за подкупи на надзирателите срещу незаконна доставка на наркотици“, обяснява Макендрю, бивш затворнически служител във Флорида. На свой ред Бенанти твърди, че проследява всяка транзакция и всяко искане на клиентите си, за да предотврати използването на парите за престъпни цели: „В моята сфера е невъзможно да се работи без мерки за сигурност.“
Пол Райт, главен редактор на списание Prison Legal News, което се издава от правозащитната организация Human Rights Defense Center, отначало се отнася скептично към Prisoner Assistant, но вече й има пълно доверие: „Мисълта, че лишените от свобода може да имат някакъв живот извън пределите на системата на наказателните органи и затворите, винаги предизвиква враждебност. Но компанията на Бенанти наистина помага на бившите затворници да започнат нов живот, когато най-после излязат на свобода“.
