Ръководителите на Гръцкия фонд за финансова стабилност (Hellenic Financial Stability Fund – HFSF) се притесняват, че продължителните разговори между Гърция и международните кредитори за резултатите от проверката на четирите най-големи гръцки банки може да отблъснат инвеститорите, които искат да участват в приватизацията на една от тях – „Юробанк“. Връщането на банките в ръцете на частни инвеститори е един от основните показатели за стабилизирането на сектора и признак за доверие във финансовата система.
В четирите кредитни институции със системно значение за стабилността на страната – „Национална банка на Гърция“ (НБГ), „Пиреос Банк“, „Алфа Банк“ и „Юробанк“, бе направена повторна проверка на балансите и стрес тестове, които да установят дали рекапитализацията им с 28 млрд. евро миналата година е била достатъчна, за да могат да се справят с бъдещи финансови шокове на фона на нарастващите лоши заеми на този пазар.
Според публикации в местни медии, близо 100 млрд. евро са загубите на гръцкия банков сектор от началото на финансовата криза. А надеждата на атинските банкери е, че не стоят на ръба на нова финансова пропаст. Голяма част от загубите се дължат на преструктурирането на гръцките държавни облигации и кредитите към държавните предприятия, които са генерирали разходи за местните банки в размер на 45.3 млрд. евро. Според изчисления на консултантската фирма BlackRock загубите от необслужвани заеми в портфейлите на кредитните институции възлизат на 45 млрд. евро. Кредиторите са загубили и други 10 млрд. евро от доброволното обратно изкупуване на облигациите си. Най-лошата година за банките е била 2011-а – със загуби от приблизително 28.3 млрд. евро, докато през 2012-а те са били 5.3 млрд. евро.
Всички тези резултати са оставили сериозен белег върху балансите на банките и допълнително задълбочават несигурността за капиталовите им нужди. Забавянето на оценките, които трябваше да бъдат публикувани в края на 2013 г., още повече изнервя инвеститорите.
Централната банка на Гърция умишлено задържа оповестяването на резултатите от проверката, тъй като все още не е договорено с „тройката“ дали капиталовите нужди ще бъдат определени според основния, или според неблагоприятния сценарий. При неблагоприятния капиталовата адекватност ще падне под 8% при минимално изискуеми 9 процента (основния сценарий).
Христос Склавунис, председател на фонда (който през миналата година покри 25 млрд. евро от рекапитализацията на банките и се превърна в техен мажоритарен собственик), смята, че задържането на информацията за проверката не е благоприятно за плановете на четирите кредитни институции и може да отблъсне инвеститорите от тях. Освен това, според повечето прогнози, по всяка вероятност банките ще се нуждаят от допълнителен капитал, но точният му размер остава тайна за публиката. По думи на Склавунис един от неотложните въпроси е рекапитализацията на „Юробанк“. Подготовката за увеличаване на капитала е в напреднал стадий. „Изясняването на този въпрос ще повлияе положително и на пазара, и на инвеститорите“, коментира още ръководителят на HFSF. „Юробанк“ планира да пусне емисия от нови акции за 2 млрд. евро, за да подсили капитала си до март и да привлече вниманието на частни инвеститори. Деветдесет и пет на сто от капитала на банката все още е собственост на гръцкия фонд, тъй като не успя да привлече планирания минимум от 10% частно участие при рекапитализацията си през миналата година.
