Голямото писане на нови изборни правила върви към своя край. Върху „огромния интелектуален труд“ на десетки експерти, граждански организации и специалисти по изборно право тази седмица се упражняваха народните представители в пленарната зала по време на второто четене на проекта за нов Изборен кодекс. След цели осем месеца подготовка само за две седмици документът буквално прелетя през всички необходими процедури – от внасянето му за разглеждане в комисия до финалните обсъждания в пленарната зала. Така вече може да кандидатства за рекорд на Гинес.
При изненадващия спринт от окончателните текстове изпаднаха най-ценните предизборни ангажименти на властта. На финалната права новият Изборен кодекс „Манолова“ все повече прилича на старото копие „Фидосова“, само че след „пластична хирургия“ по метода „клъцни-срежи“, с което заслужено си спечели прозвището
„силиконовия кодекс на БСП“
Очаквано скандалите избухнаха още при гледането на първите текстове, където се въвеждат и основните принципи на кодекса. Народните представители посветиха цял час дебати само на чл.3, засягащ спорния въпрос за правото на глас у нас и в чужбина, без да вземат решение за окончателния му вид. По същата тема депутатите спориха и във временната комисия за изготвяне на нов Изборен кодекс, но прехвърлиха ангажимента на колегите си в пленарната зала. Казусът се заплете от желанието на ДПС да облекчи изискванията за уседналост, които в момента възпрепятстват гласуването на българските изселници в Турция за европейските и местните избори, защото поставят условието същите да са живели постоянно у нас през последната половин година. Предложението на ДПС, изразено от Йордан Цонев, е право на глас да имат всички български граждани с постоянен или настоящ адрес в съответното населено място през последните шест месеца, но без изискването да са пребивавали в страната. Аргументът е, че „те плащат местни данъци и такси в България и би трябвало да могат да гласуват“. Според народния представител от Кърджали Цвета Караянчева (от ГЕРБ) по-либералните текстове допълнително ще засилят изборния туризъм, а това ще подмени вота на хората с постоянно жителство, най-вече в южната част на страната. За да не се стига до по-сериозни конфликти пък, председателят на временната комисия за изготвяне на новите изборни правила Мая Манолова заложи на отработена тактика. С „редакционни поправки“ авторът на проекта отново отложи дебата във времето. А колегите й одобриха предложението всички правила, засягащи уседналостта, да се разпишат в основната част на кодекса отделно за всеки от видовете избори. Така на практика още първият спорен момент в проекта за нов Изборен кодекс не успя да получи решение в пленарната зала.
След „допълнителен лифтинг“
окончателно бяха заличени и други предложения, които притесняваха вносителите – задължителното и електронното гласуване. Независимо че само ден по-рано Манолова почти захвърли собствения си труд в кофата, уплашена от придобилия популярност президентски референдум по същата тема, в хода на обсъжданията тя събра смелост и окончателно задраска неприемливите текстове. Мотивите останаха непроменени – електронното гласуване не защитава тайната на вота, а превръщането на свободния избор в задължение нарушава европейските директиви и собствената ни конституция. По-късно в историята остана и искането на ГЕРБ за въвеждане на смесена избирателна система с 31 мажоритарни кандидати и отделен избирателен район „Чужбина“, както и предложението на „Атака“ хората с двойно гражданство да бъдат лишени от право на глас.
Накрая
„скалпелът“ опря и до президентската инициатива
при назначаването на членове в Централната избирателна комисия (ЦИК). Управляващите партии безсрамно се отметнаха от обещанията за „експертна, независима и професионална ЦИК“ и безмилостно отнеха правота на държавния глава да издига свои кандидати в ръководния й орган. Ангажиментите му бяха сведени до обикновен подпис върху указа, с който ще се назначава управленският състав на комисията.
Председателят, двамата му заместници и секретарят на ЦИК ще се избират от Народното събрание след публично изслушване, чиято процедура така и не беше разписана в кодекса. Всички номинации пък ще се правят от парламентарните партии и формациите с депутати в Европейския парламент, а президентът само ще избира кого да назначи за свой представител. Допълнително бе записано и условието председателят, заместниците и секретарят да са от различни политически групи, но в така предложените текстове опозицията съзря опит за пренос на парламентарното мнозинство в ръководството на комисията. „С приетите промени дебалансираме основни принципи и позволяваме управляващите партии и коалиции да постигнат основната си цел – да овладеят ЦИК“, предупреди Красимир Ципов от ГЕРБ, но думите му не постигнаха успех.
Според източници от левицата управляващите вече имат кандидат за председател на новата Централна избирателна комисия. Депутатите са се спрели на бившия конституционен съдия Емилия Друмева, която в момента ръководи Обществения съвет към комисията за подготовка на новите изборни правила. Пак тя председателстваше и заседанията на гражданския борд за честни избори към служебното правителство и присъстваше на всички заседания на двете комисии, в които се подготвяха текстовете на новия кодекс.
Росен Плевнелиев, президент на Република България:
Проектът е продукт на политически инженеринг
„Проектът на Изборен кодекс, изпратен за становище до Венецианската комисия, постави отново на дневен ред някои от най-тежките недостатъци на българската политическа система. За пореден път закон, който по думите на управляващите е изработен по най-публичния и прозрачен начин, с участие на гражданското общество, всъщност съдържа текстове, които никой не може да обясни с какви мотиви и от кого са включени в проекта. За пореден път в проект на закон намират място идеите и плановете на тайни лаборатории за политически инженеринг.“
