Трябва ли ни планово стопанство?

Благодарение на конкуренцията и свободната търговия хлябът в големите супермаркети е поне с 10% по-евтин от този в кварталните магазинчета.

Поредната пиар акция на властта този път може да се окаже изключително вредна за икономиката на страната. Става дума за появилата се у управляващите загриженост за българските производители и намеренията им да ги бранят пред чуждестранните търговски вериги. Това сигурно осигурява някакъв електорат, но някои от предвидените ходове силно противоречат на правилата на пазарната икономика, свободната търговия и европейските принципи, към които уж се стремим.

Едно от най-ярките лица на БСП – Корнелия Нинова, вече успя да заяви в национален ефир, че търговските вериги са закрепостили българския производител. “Ще се включа в борбата срещу монополите, защото трябва да ги освободим от тази зависимост”, рече тя. По думите й се подготвяли законодателни промени за уеднаквяване на търговските практики и регулиране на взаимоотношенията между търговците, от една страна, и производителите и доставчиците, от друга. Това обаче силно напомня за плановото стопанство. Как иначе може да се тълкува желанието на държавата да отнеме правото на свободно договаряне между стопанските субекти и да ги задължи да спазват определени условия? Говори се дори за поставянето на рамки на ценовите политики на частните фирми, което на практика ни връща във времето на държавно регулираните цени.

Обяснява се, че хипермаркетите били монополисти (б.а. – макар че делът им в търговията на дребно е 34%) и извивали ръцете на нашенските производители и доставчици, като ги карали да правят големи отстъпки от цените. Добре де, но нали в крайна сметка това е от полза за потребителите, които пазаруват по-евтино? Всеки знае, че една и съща стока е по-скъпа в кварталния магазин, отколкото в големите супермаркети. Неслучайно хората с най-ниски доходи знаят наизуст брошурите с промоции и ориентират изцяло според тях потреблението си.

По принцип по-добрите цени се постигат от т.нар. икономия от мащаба. Чрез веригите производителите продават много по-големи количества и съответно пак реализират печалба, дори и при по-ниски надценки. Но даже и да приемем, че поевтиняването е в резултат на натиска на хипермаркетите за свиване на печалбите, изгодата пак е за пазаруващите. Същевременно, ако на някой производител това не му харесва, никой не го задължава да подписва договор. Той може свободно да си продава стоката в други по-малки търговски обекти, през които, както показват официалните данни, минават около две трети от продажбите на бързооборотни продукти.

Не е за пропускане и фактът, че в цялата тази канонада срещу хипермаркетите нито един български производител не застана с името си и не призна за каквито и да е било проблеми във взаимоотношенията си с тях. Цялото недоволство остана полуанонимно и скрито зад неособено представителни браншови организации и изследвания. Така се налага усещането, че политиците работят за някакъв особен частен интерес.

Разбира се, известна регулация в сектора наистина е необходима. Не е тайна, че заради малките маржове повечето търговци не могат да се развиват, нито да плащат кредитите си. А сега хипермаркетите, които принуждават контрагентите си да им доставят съответните стоки на възможно най-ниски цени и налагат всевъзможни допълнителни такси, не могат да бъдат санкционирани, защото нито имат господстващо положение на пазара, нито са монополисти. В нормативната ни база няма член или параграф, по който контролните органи да ги пипнат, тъй като това са си свободни търговски взаимоотношения. Ако обаче идеите на Корнелия Нинова и партията й се осъществят по някакъв начин така, както са представени, и веригите бъдат задължени да спазват определени правила при договарянето, неминуемо ще се стигне до увеличение на крайните цени. Добре знаем колко са коректни нашенските предприемачи, когато им се развържат ръцете. Преди две години например, след като тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов си измисли един несериозен повод и временно забрани вноса на яйца, цената на българските се вдигна драстично без никаква причина. Истината е, че вносът до голяма степен слага юзди на производителите ни, които освен че в повечето случаи работят далеч по-неефективно от западните, искат да реализират и по-големи печалби от техните.

За нещо съвсем друго говори премиерът Пламен Орешарски. Ако има данни за укриване на ДДС и заобикаляне на данъчното законодателство, държавата безспорно трябва да си застане на мястото. И това не става с ограничаване на конкуренцията и вноса, а с по-ефективна работа на митническата и данъчната администрация. Същото е и с проблема, за който съобщи вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева. Големите търговски вериги не представяли своите годишни отчети в Агенцията за вписванията. Те предпочитали да си платят глобите, вместо да покажат публично финансите си. Дали същият номер минава в Германия или Франция?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст