На 31 януари тази година Комисията за финансов надзор излезе с решение, което връща топката повече от година назад – по времето, когато се извършва продажбата на „Каолин“ от „Алфа Финанс Холдинг“ на германската Quarzwerke GmbH.
„Задължавам управляващите и представляващите Quarzwerke GmbH в 5-дневен срок от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да представят в Комисията за финансов надзор в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Каолин“ АД, финализиран на 04.06.2013 г. (дата на сетълмент), както и от всички допълнителни споразумения и анекси към него.“ Това е записано в решението на КФН.
На пръв поглед изглежда, че този закъснял интерес наваксва някакъв пропуск на комисията. Но се оказва, че той е породен от една изключително странна покупко-продажбо-покупка, при която първоначалният продавач, явил се след това като купувач, губи около 1 млн. лева. А това не е без значение за надзора, който напоследък се е захванал здраво с нередностите около облигационната емисия на холдинга на Иво Прокопиев.
С две думи: при споменатата продажба на „Каолин“ са извършени странни движения с едно негово дъщерно дружество – „Солар Венчърс“. „Алфа Финанс“ го продава на германците заедно с „Каолин“. Това става в средата на май 2013 година. Няма и месец по-късно германците „правят рекламация“ и връщат „Солар Венчърс“ на Прокопиев. Повторната продажба е като предприятие, като от активите му са изключени акциите на „Каолин“. На пръв поглед – странно. Спали ли са по време на сделката купувачите, друг акъл ли им идва веднага след нея, брокерите им ли са взели нещо, което не им е трябвало? Но това е по-малката „странност“. Голямата е в цените на двете сделки. При продажбата на „Солар Венчърс“ българският холдинг (по непотвърдени официално данни от него) получава 12.740 млн. лв., а след „рекламацията“ си го взема обратно, плащайки 7.052 млн. евро, което по фиксинга прави 13.790 млн. лева. „Алфа Финанс Холдинг“ е „вътре“ с разликата.
Тези търговски операции са в състояние да шокират и непредубедените наблюдатели. По-важното в случая е, че те са събудили надзорническия интерес на КФН, откъдето заявиха, че искат пълна информация по този договор, за да са сигурни, че не са нарушени по някакъв начин правата на облигационерите. Важно било да няма някакви неприятни изненади зад гърба им.
Подозренията са за скрита комисиона при сделката с „Каолин“. По този повод КФН е сигнализирала с писмо и ДАНС.
Но нека влезем в подробностите.
Сделката за продажбата на „Каолин“ приключва на 31 май 2013-а. През Българската фондова борса контролираната от Прокопиев „Алфа финанс холдинг“ продава 67.8% от разградското дружествона германската компания Quarzwerke на цена от 4.156 лв. за акция. Но на същата дата дела си в „Каолин“ продава още едно дружество – „Солар Венчърс“ ЕООД. Към 31 май 2013 г. то притежава 5.32% от „Каолин“ и е собственост…на „Каолин“. Това означава, че като еднолична собственост на „Каолин“ всички активи на дъщерното дружество принадлежат на всички акционери в публичната компания, а не само на мажоритарния собственик Прокопиев. Съвсем друго се получава на практика.
Веднага след като придобиват „Каолин“ и с решение на общото събрание влизат във владението й, новите собственици от Quarzwerke продават на 4 юни 100% от капитала на „Солар Венчърс“. Купувач е Прокопиев чрез „Алфа Финанс холдинг“, става ясно от съобщение, публикувано на x3news.com. Цената на сделката не e обявена.
Тогава КФН пита за цената на сделката. Като публична компания „Каолин“ е длъжна да обяви цената, на която е продала „Солар Венчърс“, но не го прави. Новите собственици от Quarzwerke пък почти мигновено заявяват, че ще отправят търгово предложение към останалите акционери от компанията, което обаче трябва да бъде одобрено от КФН. Но как надзорът да одобри нещо, при положение че не знае никакви показатели за такава ключова сделка като продажбата на цяло, и то водещо дъщерно предприятие – „Солар Венчърс“.
В началото на септември миналата година КФН е поискала информация по тази сделка от „Алфа Финанс“. Тогава стана ясно, че новите германски собственици на „Каолин“ не могат да отпишат компанията от борсата. В разследването се включва и германската служба за финансови регулации (ВаFin), от която КФН е поискала съдействие.
Тогава още е доказано, че назад в годините единствената роля на „Солар Венчърс“ е за преточване на „Каолин“. Още през 2010 г. чрез това дружество се ощетяват акционерите в „Каолин“. Тогава добивната компания решава да отдели бизнеса си с възобновяеми енергийни източници в ново публично дружество – „Соларпро холдинг“. Акционерите на „Каолин“ могат да конвертират 1/16 от акциите си в книжа на „Соларпро холдинг“. Но за целите на тази схема трябва да има кой да даде акциите си в „Соларпро холдинг“. Точно в тази роля влиза „Солар Венчърс“.С така избраната процедура от акционерите в „Каолин“ се отнема 1/16 от дела им, който отива в самия „Каолин“ (около 6% от капитала). Притежавайки тези акции чрез „Солар Венчърс“, компанията на практика може да направи с тях каквото пожелае. И тя го прави – продава ги на новите собственици.
И още една загадка – до края на 2012 г. „Солар Венчърс“ има капитал от 40 млн. лева. От 31 декември 2012 г. стойността му е понижена до 13.72 млн. лева. Как и защо обаче от мажоритарния по това време собственик „Алфа финанс холдинг“ така и не обясняват.
КФН многократно е искала договора с Quarzwerke GmbH с всички допълнителни споразумения и анекси към него. Без отговор. Благоволили са да й предоставят единствено (обърнете внимание!) извлечения от сключения договор между „Алфа Финанс Холдинг“ АД и Quarzwerke GmbH. Представена е извадка от английският текст на договора, съдържащ само титулна страница и страница, която съдържа единствено подписи на договарящите страни, както и преведен на български език текст на договора, съдържащ 66 страници, от които в КФН са представени само 17 страници. От представените извлечения става ясно, че пълният текст на договора е със значително по-голям обем от извадките представени в КФН. В мотивите на КФН пише още, че непредставянето на поисканите документи, в частност пълното съдържание на договора, поставя под съмнение дори конкретната дата на сключването му, което е допълнителна пречка за осъществявания надзор от страна на регулатора в случая.
При кореспонденцията Quarzwerke GmbH посочва, че „контрагентите по договора Quarzwerke GmbH и „Алфа Финанс Холдинг“ АД са обвързани от изпълнението на задължения за конфиденциалност, съгласно допълнителните споразумения и анексите към тях, като се заявява, че „Алфа Финанс Холдинг“ АД писмено е уведомила насрещната страна, че ще потърси отговорност от Quarzwerke GmbH за всяка вреда, причинена от нарушение на задълженията за конфиденциалност чрез разкриване на допълнителните споразумения и анексите към тях“. Посочва се също, че в допълнителните споразумения и анексите към договора се съдържат търговски тайни и конфиденциална информация за Quarzwerke GmbH и „Каолин“ АД, като според германското дружество, тя е ирелевантна и е извън обхвата на проверката, осъществявана от КФН.
Изложените аргументи от страна на Quarzwerke GmbH са напълно неоснователни. Това посочва Върховният административен съд – VII отделение, с председател съдия Ваня Анчева по административно дело № 13097 от 2013 година. В Определението по хода на делото от 30.10.2013 г. се отхвърля искането на „Алфа Финанс Холдинг“ АД за спиране на предварителното изпълнение на решение № 657-Е от 23.08.2013 г., с което „Алфа Финанс Холдинг“ АД е задължено да представи в КФН в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Каолин“ АД. В цитираното определение ВАС е приел, че отказът на дружеството да представи на регулаторен орган информация поради съображения, че същата представлява търговска тайна, е неправомерен, тъй като това означава да се отрече нормативно съществуващият регулаторен механизъм.
Именно това решение на ВАС дава „сила“ на КФН да прояви твърдост към контрагентите по сделката с „Каолин“.
