„Банката за развитие трябва да подпомага бизнеса и да улеснява получаването на кредити от търговските банки. Но в никакъв случай тя не трябва да бъде конкурент на търговските банки на пазара“, заяви Димитър Димитров, дългогодишен изпълнителен директор на ББР и бивш подуправител на БНБ. Според него в момента се забелязва уклон ББР да се съсредоточи в прякото отпускане на кредити. „Не мисля, че това е правилно. Банката не е в състояние сама да стимулира развитието на малкия и средния бизнес. Още по-грешно е тя да се опитва да измества от този сектор търговските банки, които разполагат и с повече пари, и с клонова мрежа, и с по-голям набор от финансови услуги. Дейността на ББР по-скоро трябва да бъде насочена към предлагане на продукти, които да улесняват заемите, предлагани от банките за малкия и средния бизнес и за проекти по усвояване на еврофондовете. Това може да става както чрез рефинансирането, така и чрез предоставяне на банкови гаранции и чрез създаване на фондове, които да подкрепят стартиращия бизнес“, обясни Димитров.
Банкерът лансира идеята за създаване на Граждански съвет, който да подпомага ръководството на банката в разработването на различни политики за развитието на малкия и средния бизнес и за подпомагане на експортно ориентираните компании. „Един такъв съвет ще гарантира и по-голяма прозрачност в дейността на банката и ще повиши доверието към нея. Разбира се, създаването му зависи от това какво ще реши принципалът на кредитната институция, а именно министърът на финансите Петър Чобанов“, каза Димитров.
От правна гледна точка създаването на подобен граждански съвет изисква промяна в устава на ББР. А това може да стане с решение на общото й събрание. Истината е, че е крайно време такова да бъде свикано. Според някои финансисти правителството има по-радикални идеи за трансформирането на банката. Говори се за промени в закона, с който тя е създадена и които впоследствие да намерят отражение в устава й. Ако това е вярно, трансформацията на ББР ще се превърне в процес дълъг и мъчителен поради многото претенции и на управляващи и на опозиция към тази банка. Това на свой ред означава, че тя няма да може да разгърне бързо потенциала си за подпомагане на малкия и средния бизнес.
Затова Димитров предлага екип от професионалисти да изготви в кратки срокове стратегия за развитие на ББР, която да бъде приета от Министерския съвет, и на базата на тази стратегия да бъдат направени промени в устава на банката, които да бъдат гласувани от общото й събрание.
Няма да бъде добре обаче, ако от устава на ББР бъдат извадени някои ограничения като например даването на заеми на политически партии, на медии и на дружества, които имат просрочени задължения. А ако управляващите наистина искат банката да бъде изцяло в помощ на малкия и средния бизнес, е добре да запишат в устава й забрана за кредитиране на държавни и общински фирми, както и да се сложи горна граница за преките кредити, които отпуска ББР. Защото практиката е показала, че без такава граница мениджърите й са се изкушавали и вероятно ще се изкушават да дават заеми за фирми, които далеч не попадат в групата на малкия и средния бизнес.
