Селските райони трябва да станат привлекателни за бизнес и за живеене, за да се запази населението в малките общини. За целта повече средства от Програмата за развитие на селските райони през новия програмен период ще бъдат насочени към малките фермери и за създаване на нови стопанства. Това обявиха министърът на земеделието и храните Димитър Греков и неговият заместник Явор Гечев при представянето на приоритетите за разпределяне на европарите до 2020 година. За следващите седем години са предвидени 2.338 млрд. евро, или с 18 млн. евро по-малко в сравнение със сегашния период. Бюджетът е недостатъчен, за да покрие нуждите на селските райони и на българското земеделие.
Новост е, че като приоритет се извежда финансирането на семейния и на малкия бизнес, за който е отделен бюджет от 82.174 млн. евро. От сумата ще могат да се възползват 85 770 ферми. Ако те докажат, че имат годишен оборот между 2 и 8 евро, ще могат да получат стартова помощ до 10 хил. лева. Идеята на земеделското министерство е тези ферми да станат по-устойчиви и да се разрастват с по-бързи темпове, което да доведе до икономически растеж.
Над 753 млн. евро (27% от бюджета на програмата) ще бъдат насочени към модернизацията на животновъдни ферми, за покупки на машини за растениевъдството, за хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, за изграждане или реконструкция на напоителни и отводнителни системи. Лимитът на проектите ще е 3 млн. евро, ако обаче се изпълнява от един селскостопански производител. Ако се обединят повече от десет фермери и разработят свой общ проект, таванът на финансиране за тях ще е 4 млн. евро. Освен това те ще могат да получат предварително 10% от договорената помощ. Ако се обединят 20 производители, субсидията се качва на 5 млн. евро. Още 20% финансиране като бонус ще получат фермерите, които решат да направят преработвателно предприятие. За младите фермери по програмата за селските райони са предвидени над 45.476 млн. евро, като при представяне на инвестиционен проект и те ще се възползват от 10% предварителна подкрепа. Начално финансиране ще получават и предприемачите, които решат да отворят сладкарски цехове и хлебопекарни.
Приоритетно през новия програмен период евросредства ще бъдат насочени и към животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, биопроизводството , протеиновите култури, както и традиционни отрасли като пчеларството и бубарството. „Тези отрасли са трудоемки, но носят по-висока добавена стойност“, изтъкна агроминистърът. За селските региони по линия на новата програма ще отидат над 630 млн. евро. Общо 231 общини ще могат да кандидатстват за финансиране, с които средства ще се изграждат и реконструират общински пътища, водопроводна и канализационна мрежа и туристическата инфраструктура в селата.
В периода от 2014-а до 2020 г. ще се изгради и нова свръхмодерна лаборатория за контрол на храните, като и два национални геномни центъра – за животновъдство и растениевъдство. Медиите също ще могат да се възползват от 25.4 млн. евро за разяснителни кампании за програмата. Именно по тази линия през настоящия програмен период Брюксел спря плащанията заради спорния начин, по който Фейсбук кампанията на програмата беше поверена на бившата пиарка на бившия земеделски министър Мирослав Найденов.
Иначе проектът на новата програма предстои да бъде одобрен окончателно от Европейската комисия след подписването на рамковото споразумение между правителството и Брюксел.
