Министерството на финансите и Националната агенция за приходите съгласуваха с бизнеса и със синдикатите вариант на действие след решението на Конституционния съд да отпадне единната сметка. „Вече имаме пълен консенсус – ще я разделим на четири отделни сметки“, това заяви специално за „БАНКЕРЪ“ заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя допълни, че е избран най-ефективният за бизнеса и за приходната администрация вариант с цел да не се затрудни плащането на данъци и осигуровки.
Изготвеният проект на законодателни промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс трябваше да бъде приет в четвъртък (13 февруари) от бюджетната комисия на парламента. Заради изборния кодекс обаче депутатите удължиха пленарното заседание до 19 ч. и заседанието на комисията се провали.
Преди това съществуваха два варианта за решение на спешния проблем. Единият, който вече се обсъжда, предвижда единната сметка да бъде разделена на четири отделни сметки – за републикански данъци, за вноски за Държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравноосигурителни вноски. Във всяка от тях щеше действа принципът на единната сметка, като първо ще се погасяват най-старите задължения. Другият вариант бе сметката да е една, с 4 кода за вид плащане, но той бе отхвърлен. Всъщност бизнесът хареса единната сметка най-вече защото ще се ползва един код.
Петкова допълни, че се предвижда преходен период. Има възможност сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани с конкретни задължения по декларации, да бъдат насочени от вносителите им (в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК ) да заявят в какъв ред да се погаси едно или друго плащане. Людмила Петкова допълни, че при използването на четири сметки най-безпроблемно ще бъде прехвърлена информацията от единната сметка и няма да възникнат проблеми с базата данни. Тя уточни, че и преди въвеждането на единната сметка задълженията се погасяваха по поредността на възникването им и този принцип се запазва. „Всичко, което доведе до усъвършенстване на единната сметка – електронни услуги, предоставяни от НАП, правната възможност за погасяване първо на главниците, а след това на лихвите за забава, както и възможността за ползване на облекчен режим за отсрочване и разсрочване на просрочени публични задължения ще бъде запазено и доразвито“, коментира още Петкова.
Редът, по който лицата ще заявяват кои задължения желаят да погасят, ще се определя със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.
Единната сметка в приходната агенция беше въведена с промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс в края на 2012 година. С тях бе отменено задължението на данъчните органи да разпределят вноските на бизнеса по осигурителните фондове и в здравната каса до края на всеки работен ден. Но липсата на срок подлага на риск правата на гражданите, реши единодушно КС и обяви, че отпадането на този текст от кодекса е противоконституционно.
Конституционните съдии обаче решиха също, че с единната сметка се нарушават правата на осигурените хора. Според съда наличието й е предпоставка за нарушаване на правата на желаещите да покрият осигуровките си, защото всъщност са заставени да платят първо данъчните си задължения.
