Банковият сектор преодоля проблема с лошите кредити. Отминалата 2013-а показва, че основните усилия на мениджърите са били насочени именно към изчистване на кредитните портфейли, покриването на проблемните вземания с достатъчно провизии и повишаване на стабилността на банките. За това говори фактът, че необслужваните задължения към банките са нараснали за една година с четвърт милиард лева и в края на 2013-а са около 9.87 млрд. лв., докато заделените за тях провизии са се повишили с повече от половин милиард лева и надхвърлят 7.2 млрд. лева. Всъщност това е цената, която банките платиха за преодоляване на кризата. В случай че на някого тя му се струва малка, ще посочим още един факт. Процентът на покритие на необслужваните заеми с провизии също се увеличил от 70.32 на 73.21 процента. А ако се вземат предвид всички регулативни изисквания и пазарната стойност на обезпеченията, той надхвърля 90 процента. Това е изключително високо ниво и далеч надвишава стандартите в повечето индустриално развити държави. Така че банковата система се справи с основната задача – да остане източник на сигурност и да не натоварва държавните финанси със собствените си проблеми.
Добрата новина е, че печалбата на банковата система за 2013-а е нараснала от 566.8 млн. на 584.9 млн. лева. Доверието на вложителите продължава да бъде изключително високо, тъй като влоговете на гражданите и фирмите в банките са се увеличили с близо 5 млрд. лв. и в края на 2013-а са 62.9 млрд. лв., независимо че средният размер на лихвените равнища за същия период намаляха средно от 4.7 до 3.6% годишно за левовите влогове и от 4.24 до 3.3% за тези в евро. Говорим за спестяванията на гражданите, защото те представляват 54% от всички привлечени средства, с които работят банките.
Лошата новина е, че няма промяна в основните тенденции за развитието на кредитния пазар. Поради недостатъчния брой платежоспособни клиенти, желаещи да развиват свой бизнес,
заемите за една година са се увеличили само с 300 млн. лв.
и в края на 2013-а са 56.81 млрд. лв., като ръстът се дължи на фирмените и на потребителските кредити. Той обаче наистина е символичен, защото е под 1%, което отразява пълната стагнация в индустрията, търговията и потребителското търсене. Не че хората и бизнесът не желаят да вземат пари назаем. Напротив, само че от масата кандидати малцина са онези, които могат да докажат, че разполагат с достатъчно доходи, за да обслужват дълговете си. А времето когато кредити се отпускаха само срещу обезпечения и недоказани доходи отдавна отмина. Сега на първо място при оценката на риска е платежоспособността на клиента, а обезпеченията отиват на втори план. Вярно е, че в сегашната ситуация това е доста консервативен подход, но именно той позволи на българската банкова система да оцелее без каквито и да е било сериозни сътресения. За разлика от много страни членки на ЕС, където се стигна до фалити, държавна помощ, спасителни операции с международни кредитори и т.н.
Проблемът е, че за момента все още
няма индикации за съживяване на пазара
И това се вижда не само от символичния ръст в кредитирането. Чистите приходи на банковата система от лихви през 2013-а са продължили да се свиват – за една година с около 85 млн. лева. И това намаление не може да бъде покрито от увеличените – с 50 млн. лв., чисти постъпления от такси и комисиони. Горчивата истина е, че по-високият финансов резултат на сектора в сравнение с края на 2012-а се дължи най-вече на по-малките разходи за провизии.
Доказан факт е, че има няколко кредитни институции, които се справят с предизвикателствата на пазара много по-добре от останалите. И това се вижда от показателите, по които вече близо две десетилетия в. „БАНКЕРЪ“ изготвя всяко тримесечие класацията си на най-добрите банки в България. Това са балансово число, размер на собствения капитал, печалба, възвръщаемост на активите и на собствения капитал. Тези пет критерия дават добър баланс между размера, стабилността и ефективността на всяка една банка. Те до голяма степен позволяват да бъдат избегнати различни аномалии във финансовите данни, които могат да бъдат предизвикани от спорадични сделки и операции. И само банките, които попадат в първата десетка на най-добрите и по петте показателя, намират място в
групата на най-добрите
За 2013-а в нея влизат „Банка ДСК“, „Уникредит Булбанк“, „Корпоративна банка“ и“Societe GeneraleЕкспресбанк“. Първите три банки формират близо 80% от цялата печалба на финансово-кредитния сектор и управляват една трета от активите му. А пък френската „Societe Generale Експресбанк“ е една от най-стабилно развиващите се кредитни институции през изминалите няколко години.
„Банка ДСК“
за пореден път оправда прозвището си – „банката на народа“. Доверието към нея бе потвърдено и през годините на сегашната криза. Независимо че нито лихвите по депозитите в нея бяха най-високи, нито тези по кредитите, които предоставяше, бяха най-ниски. Но пък за сметка на това мениджмънтът на банката водеше консервативна политика , която не поднесе неприятни изненади на своите клиенти.
„Банка ДСК“ си остана една от най-печелившите в страната с много високи коефициенти на ефективност. За 2013-а печалбата й е 193.81 млн. лева. Възвръщаемостта на собствения й капитал е близо 13%, а тази на активите – 2.22 процента. Независимо от това обаче, както повечето кредитни институции у нас, и „Банка ДСК“ страда от намаляване на нетните приходи от лихви, причините за което вече посочихме.
„УниКредит Булбанк“
продължава да отстоява позициите си на най-голямата банка в страната. Активите, които тя управлява в края на 2013-а, са около 12.7 млрд. лв. и в това отношение тя наистина е недостижима. По отношение на печалбата – 201.6 млн. лв., тя е в пряка конкуренция с „Банка ДСК“ Показателите й за възвръщаемост на активите и на собствения й капитал, макар и да са много високи в сравнение с други кредитни институции, не могат да достигнат тези на „Банка ДСК“. Въпреки това „УниКредит Булбанк“ си остава банката на бизнеса, тъй като продължава да е най-големият кредитор на компаниите у нас. Но и в този случай това не се дължи на евтините услуги, които тя предлага. Ценовите равнища открай време не са стръв, с която кредитната институция привлича и задържа клиентите си. Мениджмънтът й разчита по-скоро на много продукти, които може да предложи на едрия бизнес както като обем на финансирането, така и на броя услуги.
Корпоративна банка
пък си остана една от най-динамично развиващите се и печеливши кредитни институции. Малко са банките, които през 2013-а могат да се похвалят с едномилиарден ръст на активите и близо 50% увеличение на печалбата. Може би само Първа инвестиционна банка има подобно на Корпоративна банка увеличение на балансовото число, но няма нейния успех в крайния финансов резултат.
Като показатели за възвръщаемост Корпоративна банка е в челото на най-добрите в България. Успехът й се дължи на добре разработената политика спрямо фирмите. Кредитната институция е фокусирана към този сектор, но от 2014-а ще започне активно да разработва и услугите за граждани, които ще предлага чрез „Креди Агрикол България“, която обяви, че ще закупи.
„Societe Generale Експресбанк“
продължава неотклонно да следва консервативната си политика на пазара, доказала своята ефективност. През годините тя й осигури стабилни клиенти и приходи. Независимо че през 2013-а банката почти удвои заделените провизии, тя не загуби пазарния си дял, а и финансовите й резултати останаха доста високи. Печалбата й от 23.5 млн. лв. е една от най-високите в сектора, а и чистите и приходи от лихви не са намалели видимо. Като възвръщаемост на активите и на собствения капитал „Societe Generale Експресбанк“ остава сред най-добрите банки в страната и запазва добри позиции за разрастване на бизнеса си при подобряване на икономическата конюнктура.
Освен изброените дотук четири банки си заслужава да се обърне внимание на резултатите на още няколко добре представящи се кредитни институции. На първо място, Пощенска банка подобри чувствително финансовите си показатели през 2013-а както по отношение на печалбата, така и по отношение на възвръщаемостта на капитала и на активите си.
СИБанк и „Алианц Банк България“ продължават да разширяват пазарните си позиции и да отчитат високи печалби. Мениджърите на двете кредитни институции смятат, че успехите им се дължат на окончателното справяне с проблема с лошите кредити, което им е позволило да се съсредоточат върху привличането на нови платежоспособни клиенти, които увеличават чистите им приходи.
Видим успех отчита и „ПроКредит Банк“, чиято печалба от 20.2 млн. лв. мери ръст с финансовите резултати на големите кредитни институции в страната. Не е тайна, че добрите и резултати се дължат на политиката на ръководството й, която и в годините на растеж и в годините на криза бе фокусирана изцяло към привличането на платежоспособни малки и средни предприятия в сектора на земеделието, хранително-вкусовата и преработваща промишленост. Банката никога не се е впускала в кредитирането на големи и рискови проекти, което и осигури сравнително чист кредитен портфейл.
На другия полюс продължава да се намира БАКБ, която за момента не може да преодолее тежкото наследство от проблемни кредити и трудно продаваеми ипотеки, което й остана от бившите й собственици от „Алайд Айриш Банк“.
„Райфайзенбанк България“ пък отчете значителни загуби заради ударното провизиране, което направи по кредитния си портфейл. „Токуда банк“ също не може да се пребори с негативния финансов резултат, което прави желанието на нейния собственик Тарао Токуда да я продаде доста трудно осъществимо.
Като цяло финансово-кредитният сектор обаче приключи 2013-а успешно – без в него да има тлеещи въглени, които могат да предизвикат стихиен и неконтролируем пожар.
Какво ще се случи през 2014-а? Единственото ясно засега е, че и през тази година мечтата на много граждани за лавина от евтини и леснодостъпни заеми няма да се сбъдне. Което може би не е чак толкова лошо.
