Референдумът в Швейцария за ограничаване на емиграцията от Европа получи ответен удар – Европейската комисия замрази в началото на седмицата преговорите с Берн за участие на алпийската държава в основни изследователски и студентски програми. Брюксел взе решението си след телефонния разговор на швейцарския министър на правосъдието Симонета Самаруга с министъра на външните работи на Хърватска Весна Пушич. В него госпожа Самаруга е уведомила министър Пушич, че Швейцария не може да ратифицира вече постигнатото споразумение, което разрешава на хърватските работници достъп до нейния пазар на труда. Берн прибягна до тази мярка, след като швейцарците решиха на 9 февруари с крехко мнозинство от 20 хил. души (50.3%) да въведат квоти за имигранти от Европейския съюз и да затегнат режима по даване на гражданство и на социални осигуровки на чужденци. Непосредствено след вота Брюксел обяви, че ще анулира преговорите за включване на Швейцария в подготвяната либерализация на енергийния пазар.
Участието на алпийския оазис в образователните и изследователските програми на ЕС е от огромно значение за двете страни. Високото ниво на развитие и на иновации на швейцарското стопанство е идеален мотив към него да бъдат насочвани значителни порции от средствата за проучвания. Просто защото, за разлика от селското стопанство, отпускането на парите за наука не е на принципа на териториалното разпределение, а е в зависимост от качеството на представените проекти. Участието в „Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“ (на обща стойност 94.7 млрд. евро) изисква съгласие за свободно движение на хора, защото програмите включват трансфер на изследователи и на студенти между отделните държави.
Миналата година швейцарският парламент се съгласи да насочи 4.4 млрд. шв. франка към фонда за „Хоризонт 2020“. Проектът, който започна на 1 януари и трябва да приключи до края на 2020-а, събира таланти и ноу-хау от цяла Европа, за да подпомогне разработването на цял набор от проучвателни и иновационни програми. За водещия европейски проект „За човешкия мозък“ (Human Brain Project), който се ръководи от Федералния технологичен институт в Лозана, пък вече са обещани 1 млрд. евро, идващи основно от програмата „Хоризонт 2020“. Целта на Human Brain Project е да се разберат по-добре функциите на човешкия мозък и неговите заболявания с акцент върху способностите му за анализ.
Антонио Лоренцо – президент на консултативния съвет на ректорите на швейцарските университети (Rectors’ Conference of Swiss Universities) – съзира сериозен натиск от замразяването на средствата за проучвания и за обмен на студенти. В интервю за местния вестник „Нойе Цюрхер цайтунг“ той подчертава, че студенти и персонал вероятно няма да могат да идват в Швейцария и в резултат университетите ще изпитат сериозни финансови затруднения. Освен това швейцарските висши учебни заведения могат да загубят международния си статус и да изпаднат в изолация.
Не бива да се забравя, че швейцарското правителство има три години срок след референдума да измисли и предложи промени на двустранните си договори с ЕС, включително и за свободното движение на хора. В тази връзка Швейцарската бизнес федерация (Еconomiesuisse) изрази съжаление от „прибързаното“ решение на Брюксел да отмени бъдещите двустранни преговори, преди Берн да обяви конкретни планове за действие след вота. Германският канцлер Ангела Меркел сподели подобно мнение и призова Евросъюза да намери решение на казуса.
Местните бизнесмени са силно разстроени от неочаквания за тях резултат от референдума. Бизнес асоциацията на компаниите от химическия, фармацевтичния и биотехнологичния бранш (Scienceindustries) съобщават, че 50% от работещите в техните области са граждани на ЕС. Около 40% от обслужващия персонал в сферата на туризма са европейци.
Месечно проучване на мнението на икономисти на агенция „Блумбърг“, публикувано на 19 февруари, пък показва, че 16 от общо 21 участници в анкетата смятат, че резултатът от швейцарския референдум ще ограничи перспективите за растеж на страната. Петима са преценили, че ефектът ще е пренебрежимо малък, а един очаква той да е положителен. Анкетираните подчертават, че конкретното отражение на вота ще стане, ясно след като бъдат изработени новите правила за имигрантите. В момента Швейцария прилага горна граница за новодошлите от държави извън общността, като например канадци и австралийци. Квотите за европейци се очаква да са готови до юни, а проектозакон по въпроса ще бъде внесен в парламента до края на годината.
Според икономически експерти от „Креди Сюис груп“ ограничената емигрантска вълна ще отреже 0.3% от годишния растеж, а швейцарската икономика ще създаде 80 хил. работни места по-малко през следващите три години. Икономистът Джордън Рочестър от „Номура интърнешънъл“ прогнозира 2% намаление на БВП на Швейцария за период от десет години, а специалисти на „Мерион кепитъл груп“ от Дъблин очакват годишните нива на растеж през следващото десетилетие да се свият с между 0.1 и 0.2 процента.
