Как така парче земя, при това в урбанизираната територия на София, купено с кредит и оценено от банковите експерти на 109 735 евро, изведнъж е „поевтиняло“ до 13 825 лева? И ако цените наистина са се сринали толкова, защо тогава данъчната оценка на терена за 2013 г. е 214 623 лева? И как, докато общината си начислява данъка, като стъпва върху тази огромна сума, държавата се кани да купи същото това парче земя за 56.20 лв. за квадратен метър? Кой е правил тези сметки и как?
Това са въпросите само по едно от над 200-ата дела във Върховния административен съд (ВАС), заведени от собственици на терени, отчуждени за строителството на Северната скоростна тангента. Хората обжалват решенията на Министерския съвет от края на миналата година, на основание на които им отнемат имотите срещу символични цени. Графикът на заседанията на Трето отделение на ВАС, което ще разглежда тези жалби, е запълнен почти до дупка с тях до края на юни.
Въпросът е в баланса на интересите. И на правата, гарантирани от конституцията, сред които е и неприкосновеността на частната собственост.
Земя, отнета за 30 стотинки, си е чиста нацианализация.
Всъщност разлика между национализация и отчуждаване почти няма – и в двата случая държавата прибира насилствено чужда частна собственост. Но все пак при отчуждаването е длъжна преди това да си плати. Въпросът е колко.
Според собствениците дори и като пустеещи земи терените им все пак влизат в границите на урбанизираната територия на София. Затова не са съгласни имотите им да бъдат оценявани като обикновени ниви. А мнозина от гражданите твърдят, че дори цените за нивите в района са по-високи от това, което им предлага правителството.
Докато не свършат делата, работа по проекта няма да има. На практика все още няма и отчуждаване, защото законът допуска такова принудително отнемане на частна собственост само след „предварително и равностойно обезщетение“. Но докато хората не го приемат за такова и го оспорват в съда, обезщетението не може да мине нито за равностойно, нито пък за предварително платено – дори ако парите са преведени по сметките на собствениците.
Поне такава бе позицията на Конституционния съд, който през лятото на миналата година обяви за противоконституционен един текст в Закона за държавната собственост, приет по времето на Бойко Борисов – пак в името на любимите му магистрали. Въпросният текст позволяваше строителството в отчуждени имоти да започва дори и при висящо обжалване в съда. Но както се казва – не мина. „Едва след определяне по съдебен ред на равностойното обезщетение то следва да се преведе по сметка на собственика. Всичко останало е нарушение на неприкосновеността на частната собственост. Конституционният съд е категоричен в своето разбиране, че „не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването й без правно основание против волята на собственика“, написа в това си решение КС.
