„Причерняло ви е? Не ви стигат парите? Сега ще ви се изясни.“ Така започва една от многобройните реклами, с които фирмите за бързи кредити ни заливат от телевизионния ефир от есента на миналата година.
А антиподът на тази реклама ще звучи така: „Изясни ви се? Платихте си сметките? Е, сега ще ви причернее. Защото е време да си върнете дълга заедно с лихвите.“ И двете послания са верни.
Не е тайна, че към услугите на фирмите за бързи кредити прибягват предимно граждани, които нямат достъп до банков заем, тъй като не могат да докажат постоянни доходи, а спешно се нуждаят от средства. Рискът при кредитирането на такива кандидати е много висок – около 30% от заемите са в просрочие. Затова и лихвите, при които се отпускат заемите, са десетки и дори стотици пъти по-високи от тези, които събират банките. Това обаче не е проблем за хора, които вземат например кредит от 200 лв. и след месец връщат на фирмата 300 лева. Вярно цената е много висока – 50% на месец, но все пак задлъжняването с подобна сума е оправдано, ако случаят е належащ и става дума за епизодично задлъжняване, а не за живот на кредит.
Проблемът е, че фирмите за бързи заеми се хранят от клиенти, които буквално са затънали в
дълговото блато
Това се вижда и от финансовите им данни, които БНБ публикува. Според тях общият обем на отпуснатите от лихварите заеми е 1.98 млрд. лева. От тях само 321.7 млн. лв. са със срок на погасяване до една година. Всички останали са с по-дълъг срок на изплащане. Кредити за около половин милиард лева пък са сключени със срок на погасяване над пет години. Те обикновено са за над 1000 лв. и при подобен дълъг срок в края на периода се оказва, че длъжникът е върнал на кредитора 6-7 хил. лева.
По-любопитното е друго. Фирмите за бързи заеми, според данни на БНБ, не се занимават само с малки по размер кредити за населението. От отчетите е видно, че тези компании отпускат и жилищни заеми, като там сумите са над 10 хил. лева. И този бизнес въобще не е малък. Данните на Централната банка сочат, че раздадените от лихварите
жилищни кредити са за 335.5 млн. лева
Представете си, ако човек трябва да погасява пет години жилищен заем от 10 хил. лв. при 100% лихва годишно, каква сума ще трябва да плати – не по-малко от 60 хил. лева. Но както се вижда, има хора, които го правят. Оказва се, че бързи заеми се взимат не само за неотложни нужди, а и за покупка на битова техника, за автомобили и за обзавеждане и за какви ли не стоки, без които длъжниците по принцип могат да преживеят, но не желаят да си понижат жизнения си стандарт. Друг е въпросът откъде имат доходи да обслужват подобни скъпи задължения и какъв е произходът на тези доходи, след като не могат на базата на тях да вземат нормален потребителски кредит от банка, който ще им излезе много по-евтино. Но точно тези хора не се оплакват пред медиите, когато кредиторите им ги притиснат заради неплатени вноски.
Основната част от бизнеса на лихварите обаче си остана в
малките бързи заеми
Прави впечатление, че точно по времето, когато срещу лихварите се разрази буря от обществено недоволство, вместо да се снишат, те започнаха бясна рекламна кампания в медиите и в интернет пространството. И тази кампания дава своите резултати. От сравнението на данните, които БНБ публикува, се вижда, че за периода от септември 2013-а до края на годината общият обем на предоставените от тях потребителски заеми се е увеличил от 1.39 млрд. на 1.43 млрд. лева. Като сума увеличението не изглежда кой знае колко много – 40 милиона, но като се има предвид, че в по-голямата си част това са малки заеми до 400 лв., излиза, че няколко десетки хиляди души са се оплели в мрежите на бързите заеми. И нищо чудно след време повечето от тях да изпищят, че са ограбени от лихварите.
Интересното в случая обаче е друго. Няма обяснение защо компаниите за бързи кредити са толкова активни в една откровено враждебна към тях среда. Още повече че рекламните им кампании не са насочени към подобряване на собствения им имидж, а само към разширяване на пазарните им позиции.
Според някои финансисти големите дружества за бързо кредитиране се готвят за разчистване на пазара. Не е тайна, че едно от изискванията в проектозакона за бързите кредити, който се разработва от Комисията за финансов надзор, ще е за увеличение на капитала на компаниите, които се занимават с подобен бизнес. В момента се обсъжда дали той да е 2 млн. лв., или 5 млн. лева. Докато сегашното изискване е компаниите, отпускащи такива, да поддържат по всяко време капитал от 250 хил. лева. Рязкото увеличение на това изискване ще изхвърли от пазара огромната част от лихварските дружества. От действащите 126 фирми на него ще останат не повече от две дузини фирми, които и сега разполагат с капитал от по няколко милиона лева. Точно те в момента са и най-активни на рекламния пазар, като без съмнение от рано се опитват да овладеят по голям дял от него.
Най-лошото обаче е, че предстоящото преразпределение на пазара по никакъв начин няма да облекчи положението на длъжниците, които, притиснати от обстоятелствата, са потърсили скъпо финансиране от лихварите.
