Когато България договаряше условията за присъединяването си към Европейския съюз, по крайно необясними причини здравеопазването отпадна от плановете за пряко финансиране по оперативните програми. Така здравният сектор влезе в ролята на дрипав просяк, който се моли тук и там да му отпуснат някое евро за един или друг проект. Малкото достигнали до болниците средства бяха използвани за сертификация и технологично надграждане. Но човешките ресурси, особено в спешната помощ, си останаха недоразвити, а електронните здравни системи така и не заработиха, въпреки че за тях бяха похарчени милиони левове.
Новата Национална здравна стратегия 2014-2020 трябва да сложи ред в усвояването на европейски средства в ресора. Но това може и да не се случи. Оказва се, че европейските експерти изобщо не са разбрали “тънката ни мисъл” как точно искаме да харчим средствата за здравни реформи и са върнали документа за коригиране. Текстовете за финансирането според Брюксел са противоречиви и в тях липсвала конкретика по отделните тематични цели. Като например как ще се преодолеят регионалните неравенства в предоставянето на здравни услуги или какви ще са реформите в болничната помощ? Все въпроси, на които здравният министър д-р Таня Андреева засега не може да даде еднозначен отговор.
Едва ли на този етап може да се каже и колко точно ще загуби здравеопазването ни, ако редакцията на Националната здравна стратегия бъде отхвърлена и на второ четене. По мнението на бившия председател на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова – колкото повече се бавим с крайния вариант, толкова по-късно ще бъдат пренасочени пари от останалите оперативни програми. Депутатката от ГЕРБ смята, че най-реалният вариант е първата част от средствата да дойде през 2015-а и сегашната година ще се окаже нулева за здравеопазването ни. А това ще е грандиозен гаф. За информационни и контролни системи, спешна помощ, детско здраве, човешки ресурси, профилактика, регионални политики и други дейности в стратегията е планирано европейско финансиране от над 958 млн. лв. само за 2014-а. Подобна сума обаче по-скоро изглежда като подвеждаща правописна грешка.
До 2020-а за здравна инфраструктура в прогнозните планове на оперативната програма “Региони в растеж” са заделени общо 110 млн. лева. Най-голяма част от директните инвестиции за ново оборудване на болниците, покриване на стандартите за качество, управление на системите и за иновации се очаква да влязат през “Иновации и конкурентоспособност”. Експертът от Министерството на икономиката и енергетиката Любомир Ганчев посочва, че към една четвърт от парите по програмата – 265.85 млн. евро, ще отидат за “зелена” икономика и енергийна ефективност. Което може да бъде използвано от лечебниците, тъй като в случая ще се приемат и проекти за строително-монтажни работи или ново оборудване от по-висок енергиен клас. Ганчев отбелязва също, че болниците и досега са търсели активно възможности за еврофинансиране , и проектите им са били разработени на доста високо ниво. Те са кандидатствали предимно за покриване на международни стандарти за качество, оборудване, управление на качеството на услугите, иновации и иновативни подходи. Явно обаче до европарите по “Конкурентоспособност” все пак са достигали ограничен кръг болници. По думите на доц. Атанас Щерев – съсобственика на едноименния медицински комплекс, директното финансиране по програмата за миналия програмен период възлиза на едва 20 млн. лева. Вероятно защото частните здравни заведения са дискриминирани и нямат право да кандидатстват с добри проекти за европейско финансиране.
