Нов спорен въпрос раздели представителите на страните членки на Европейския съюз по време на последната среща на Съвета по икономически и парични въпроси (ЕКОФИН) в Брюксел на 18 февруари. Опитите да се излезе от безизходицата и да се постигне компромис по един от най-важните елементи на банковия съюз – Единния фонд за преобразуване на кредитни институции, за пореден път удари на камък. Финансовите министри на страните от ЕС не се споразумяха за това как и за какъв период от време да се попълни капиталът в общоевропейския фонд. Нещо повече, от двете страни на конфликта се оказаха досегашните съюзници – германският финансов министър Волфганг Шойбле и председателят на Еврогрупата и министър на финансите на Холандия Йерун Дейселблум.
Съгласно споразумението, договорено през декември миналата година, всяка държава ще образува свой фонд за спасяване на проблемните кредитори, финансиран чрез такси от банките в съответната страна. Парите, събрани в националните фондове в рамките на десет години, ще бъдат обединени в един общоевропейски фонд. Към това предложение обаче са прикрепени много условия, които биха затруднили процеса по спасяване на една банка в случай на проблем. Според Европейската централна банка (ЕЦБ) дългият десетгодишен преходен период ще доведе до излишна несигурност за бъдещето на европейските банки.
За да бъде преодолян застоят по законопроекта, по време на последната среща в белгийската столица холандският министър Дейселблум предложи фондът да може да набави необходимите му средства, като продава държавно гарантирани облигации. Това ще позволи капиталът му от 55 млрд. евро да се запълни по-бързо и същевременно ще разреши спора за това за колко години трябват, за да се обединят националните фондове. “Лесният отговор на въпроса: ще има ли достатъчно пари във фонда, може да бъде получен, като се позволи на фонда за взема заеми”, подчерта Дейселблум и допълни, че по този начин ще бъде гарантирано, че той ще разполага по всяко време с необходимите му средства.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле мигновено “застреля” тази идея. Според него по този начин рискът ще остане в ръцете на данъкоплатците, ако по време на преходния период бъде активирана държавната гаранция. И е напълно прав. Подобни правомощия, според Шойбле , може да имат единствено националните фондове, и то със съгласието на националните правителства. Шойбле е убеден, че ако срокът за запълване на фонда бъде съкратен, банките ще трябва да увеличат вноските си в него. Това е единственият вариант, при който те да съберат предвидените 55 млрд. евро по-бързо от планираното. Но по-високите такси на банките ще доведат до оскъпяване на финансовия им ресурс, което ще се отрази в крайната цена на услугите за граждани и фирми.
Финансовите министри предупредиха, че пазарите ще продължат да бъдат неспокойни, а инвеститорите – предпазливи, докато не видят ясен сигнал, че системата за преобразуване на проблемните кредитни институции е достатъчно силна, за да удържи при бъдещи шокове.
Министри от по-малките европейски икономики от своя страна се противопоставиха на всяка промяна, която ще постави техните банки и национални финанси в неблагоприятно положение спрямо по-големите страни в рамките на банковия съюз. “Важно е вноските да се изчисляват на една база, така че две банки с еднакъв баланс и рисков профил да плащат еднакви вноски, независимо в коя държава членка работят”, заяви белгийският министър на финансите Коен Грийнс.
Германската съпротива за пореден път блокира опитите на европейските партньори да постигнат компромис и да ускорят процеса по създаването на фонда към Единния механизъм за преобразуване на банки, а решението ще се търси на следващата среща на ЕКОФИН през март.
