Европейската централна банка е амбицирана да хвърли светлина върху начина, по който кредитните институции от еврозоната преструктурират проблемните заеми на свои клиенти. Най-тревожният въпрос за инвеститорите е дали банките дават пари на компании, които на практика трябва да фалират и дали не ги държат над водата, за да не осчетоводят рекордни загуби.
Четири от най-големите (по размер на активите) европейски банкови групи – френските „Сосиете женерал“, „БНП Париба“, „Креди Агрикол“ и германската „Комерцбанк“, не правят количествена оценка на земите, които предоговарят. Германският банков лидер „Дойче Банк “ и холандската „Ай Ен Джи груп“ дават годишна информация, а испанската „Банко Билбао Биская Аргентария“ и италианската „Уникредит“ публикуват шестмесечни данни. За сравнение, щатските кредитори са задължени да съобщават всяко тримесечие колко заеми са предоговорили, от какъв вид са те и дали обслужването им не е било спирано. По-малко от една трета от водещите 39 европейски кредитори предоставят т. нар. ясна количествена информация, според терминологията на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).
По правило за преструктуриране на заемите говорим, когато банките удължават периодите за погасяване на задълженията, определят различни от първоначално договорените лихвени равнища, конвертират част от заема в акции или намаляват дължимата главница. Банките могат да използват кредитните отсрочки и като начин да забавят осчетоводяването на загуби, посочва ЕОЦКП.
За да разсее съмненията и да върне доверието на инвеститорите в банковата система на еврозоната, ЕЦБ продължава широкообхватните проверки на най-големите 128 банки от общността с намерението да постави диагноза на здравословното им състояние, преди да поеме надзора им през ноември 2014-а. Както нееднократно писа „БАНКЕРЪ“, процедурата протича в три фази – идентифициране на портфейлите, анализ на качеството на активите и тестове за устойчивостта на банките при различни кризи или сценарий. Първата фаза вече приключи и в момента в ход е втората. За нея ЕЦБ е изискала от банките огромни количества данни за кредитните им портфейли и търговските активи. Те ще трябва да предоставят данни и за общата сума на заемите, класифицирани със забавени плащания под 90 дни, които според надзорната методика не се включват в групата на необслужваните вземания. Кредитните институции обаче са притеснени как точно ще бъде интерпретирана информацията и каква ще бъде методологията за последващите тестове. В тази връзка на среща във Франкфурт на 17 февруари са били поканени представители на всичките 18 национални надзорни органи на еврозоната, за да обсъдят детайли от приложението на програмата. На въпросното съвещание са присъствали и експерти от четирите водещи счетоводни фирми – „Кей Пи Ем Джи“, „Делойт“, „Ърнест енд Янг“ и „ПрайсУотърхаус Купърс“, които се готвят да спечелят цяло състояние от независими оценки на банковите баланси и отчети и като консултанти на тестовете. Добре информираните лица съобщават също, че на националните надзорници и техните съветници вече били предоставени чернови на методологията за преразглеждане на качеството на активите (AQR) в обем от около 250 страници.
Миналата седмица главният изпълнителен директор на държавната „Байрише Ландесбанк“ – Герд Хойслер , съобщи, че очаква на 17 февруари 40 инспектори да започнат проверки на банковите активи.
„Банка д’Италия“ пък информира, че в началото на тази седмица във всяка от двете най-големи по размер на активите местни банкови групи – „Уникредит“ и „Интеза Санпаоло“, „са нахлули“ по 23-ма инспектори, които през следващите няколко седмици ще проверяват кредитните им портфейли и качеството на активите. В десетте най-малки италиански банки пък влизат по 12 инспектори. Една от основните цели е да се оцени дали банките са подали верни данни за проблемните заеми и дали са заделили достатъчно провизии за покриването им.
Според генералния мениджър на италианската банкова асоциация Джовани Сабатини националните кредитни институции имат „управляем“ капиталов дефицит от около 15 млрд. евро.
