Ако трябва да се направи класация на хората, които умеят най-добре да губят време за нищо, тя безспорно ще бъде оглавена от нашенските депутати. Тази седмица беше предвидено в два поредни дни икономическата комисия в парламента да се занимава с предложението на лидера на „Атака“ Волен Сидеров „за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана в металургичния комбинат „Кремиковци“. Това, разбира се, не стана, тъй като махленските скандали в Народното събрание отложиха работата във всички комисии за някой друг път. Но проектът за решение остава валиден – забавен, но не забравен. А когато
става дума за „златния пръст“
на който се крепи животът (и хрантутенето) на този парламент, няма проблем решението да мине. И да „задължи правителството да предприеме спешни мерки. Нищо че мотивите в това проекторешение са събрани в десетина реда, които звучат като преписани от някоя първа страница на вестник „Работническо дело“ отпреди „революцията“ на 10 ноември 1989 година. Но не са съпроводени от нито един анализ и от нито една цифра. За сметка на това е изложено изискването българската държава да извади едни пари, за да изпълни решението. Фантазиите, общо взето, са хубаво нещо. Но не всякакви фантазии. А когато овластен човек се заеме с тяхната реализация, нещата може да станат повече от опасни. Още повече, че както отдавна знаем, комбинатът (по-скоро това, което е останало от него) в по-голямата си част отдавна е частна собственост. А всъщност става дума да се наливат пари в компания, регистрирана на Вирджинските острови.
понеже рефренът за възраждането на разни мъртви гиганти напоследък звучи твърде често, явно не е зле да се анализира
дали съществува подобна възможност
И най-важното – колко би струвал този експеримент на държавата, или по-точно на редовите данъкоплатци. Потърсихме специалисти, които да ни „преведат“ точно за какво става дума.
Оказа се, че става въпрос за „завод“, който не е част от остатъчния дял (непродадения) на предприятието. Ще рече, той вече не е под опеката на държавата, респективно – в ръцете на синдика Цветан Банков. Той вече се намира в активите на новия собственик на 70% от комбината – офшорката „Бессиън мениджмънт лимитид“, представлявана от „Бън секретериъл лимитид“ със седалище Кипър (собственици неизвестни!).
Следващият удар в нищото се състои в това, че посоченият „за възраждане“ обект не е в състояние да работи самостоятелно. Производството в завода за непрекъснато леене е свързано с един простичка подробност – в него трябва да има какво да се лее. С други думи, за да може това да стане, трябва да се въведе в експлоатация електропещта. Но сегашното й състояние е повече от плачевно и реално няма шанс просто да бъде поправена. По-скоро трябва да бъде подменена нова, което значи, че някой трябва да извади 20-30 млн. евро, твърдят специалисти в бранша.
На трето място е необходимо да има стоманодобивен агрегат, за да се произведе самата стомана и тя да се направи на т.нар. сляби . Оттук пък излиза следващият въпрос. Ако те бъдат произведени, какво се прави с тях, ако не заработи и станът за горещо валцуване. Остатъците от този стан 1700, който е работил преди години в комбината, според някогашните му кадри били безвъзвратно погинали. Говори се, че емисари на дискредитирани по време на своето управление „бизнесмени“ (като Александър Томов например) обикаляли де-що намерят слушатели по темата и разказвали, че този стан можел да заработи срещу сумата от 3.5 млн. евро. Според един от бившите директори на „Кремиковци“ – Лилян Вачков, обаче подобна инвестиция ще стигне този стар стан само да се позакърпи, но в никакъв случай не и да започне да работи доходно. Вачков смята, че за пускане и пълно натоварване на стан 1700 трябват поне три пъти повече пари. Самият той преди години е мечтал да създаде високотехнологично и екологично производство от рода на това, за което се говори и сега, но е сигурен, че необходимата инвестиция за него не може да бъде под 30 млн. евро.
Тук е моментът да попитаме кой и как ще я осигури…?! И дали фантазиите на днешните ни управленци за реиндустриализация на икономиката няма да свършат с това поредния „другар“ на властниците да си направи поредното частно предприятие с държавни пари…?!
Ако държавата има намерение да финансира подобни дейности, не е ли по-резонно да го направи на собствен терен – нека не забравяме, че под опеката на синдика на „Кремиковци “ Банков все още са останали немалко от активите на бившия комбинат. Но пък не е за пренебрегване и фактът, че неразплатените милионни задължения на предприятието продължават да висят на гърба на държавата.
Преди два броя в. „БАНКЕРЪ“ разказа за един такъв дълг от над 25 млн. лв. увесен на гърба й от предишното социалистическо правителство (2008 г.). Но това не е всичко. В прокуратурата има още няколко проверки за неразплатени задължения към фирми и доставчици. Така например през тази седмица Софийската градска прокуратура е образувала досъдебно производство по жалбата на едноличното дружество с ограничена отговорност „Аякс 2000“ на македонския гражданин Васе Спасовски. Фирмата на Спасовски е сключила договор (№75 от 31 януари 2008-а) със синдика на „Кремиковци“ Банков и се е ангажирала да извършва механоремонтни и заваръчни работи. Става дума най-общо за възстановяване на металургично оборудване със собствени материали, транспорт и обезпечаване на съответната работна ръка за дейността. По време на вече обявената неплатежоспособност на комбината е подписан анекс към този договор (№109 от 12 септември 2009-а), чрез който ръководството в лицето на синдика Банков възлага на „Аякс 2000“ допълнителни видове работа. Хората си свършват работата и фактурират услугите си, които са на стойност от близо 100 хил. лева. По силата на законните си задължения, след като издава фактурите, дружеството внася и отразения в тях данък добавена стойност към държавата. Синдикът обаче не се разплатил за извършените услуги. Започват пазарлъци, които също завършват с подписване на договор и анекс – синдикът предлага и се ангажира тези задължения да бъдат погасени чрез предоставяне на готова продукция. На определената за това дата дружеството на Спасовски ангажира камиони (за собствена сметка), на които да натовари договорените метали. Бариерата на комбината обаче се оказва спусната и камионите са принудени да се върнат празни.
В момента прокуратурата разпитва свидетели и селектира документи, с които трябва да установи, че фалиралото предприятие дължи тези суми. А това едва ли ще бъде трудно за доказване, при положение че дори редакцията на вестника има копия от всички тези договори и фактури… Но в България всичко може да се случи…
Списъкът на плащанията по задължения към различни фирми и физически лица, които вече са одобрени от съда по несъстоятелността, е доста солиден. Тук посочихме само един пример.
С идеята да подскажем, че ако държавата смята да налива пари в комбината „Кремиковци“, по-нормално ще е новите производствени мощности да бъдат изградени върху негови собствени площадки, а не върху вече чужда собственост, а финасовият резултат от работата на този на практика нов завод се използва да се разчистят дълговете, вместо да ги вадят от бюджета на държавата. Щото все някога ще се стигне до плащането им – както казва поговорката: „Борч не гние.“
