Разширяването на разследването за манипулиране на валутните пазари разклаща бранша, а той отдавна търпи натиск да намали разходите си заради острата конкуренция на компютърните платформи, които изместват дилърите. Чрез електронната търговия са били осъществени 66% от всички валутни транзакции през 2013-а срещу 20% през 2001-а. Този дял ще скочи до 76% през следващите пет години, предвижда консултантската фирма Aite Group, която анализира данни на Банката за международни разплащания. Около 81% от търговските операции за покупко-продажба на валута с незабавна доставка (сделки spot) ще се извръшват по електронен начин до 2018-а, добавят експертите от Aite. “Валутните дилъри приличат много на търговците на пода на фондовата борса – превръщат се в бързо изчезващ вид”, коментира Чарлз Гейст – професор по финанси в колежа “Манхатън” в Ню Йорк и автор на книгата “Историята на Уолстрийт”. Той подчертава, че щом банките осъзнаят колко пари харчат за валутните си играчи, ще започнат и скоростно да ги съкращават.
Преориентирането на банковите групи от междубанкова към електронна валутна търговия ще намали разходите на клиентите и ще направи по-прозрачен начина на формиране на котировките, твърдят анализатори. Банковите печалби от тази дейност също ще се свият, а оттам – и обслужващият персонал. Всъщност банковите печалби от валутна търговия вече видимо намалели. Основната причина е ограничаването на колебанията на валутните котировки – основният източник за тлъсти печалби (респ. и загуби), след като опасенията за разпадане на еврозоната се разсейват, а централните банки осигуряват щедра ликвидност, за да стабилизират пазарите. Индексът на валутни колебания на “Дойче Банк”, който следи очакванията за бъдещи ценови колебания на девет валутни двойки, е паднал до 7.53% в началото на седмицата срещу 15.8% през септември 2011-а.
Финансовите регулатори също помагат за прехвърлянето на повече търговски операции от хората към електронните платформи, като умишлено правят някои търговци по-скъпи за банките. Например последните наредби на Базелския комитет за банков надзор ще направи финансовите производни по-малко атрактивни за банкерите, защото ще налага такси за разкрити позиции и придобити продукти, които не са минали през клиринговите къщи. Европейските контролни органи притискат и фирмите да прехвърлят повече валутни операции от извънборсовия на регулирания пазар, за да се повиши прозрачността на трансферите. Германският заместник-министър на финансите Михаел Майстер подкрепи преди десетина дни подобна промяна, месец след като тя бе предложена от националния финансов надзорник Bafin.
Преориентирането към електронни валутни платформи може да съсредоточи търговията в още по-ограничен брой банки и да изхвърли конкурентите с по-нисък пазарен дял, предупреждават анализатори. Някои фирми пък могат да се ориентират към търговски модел, подобен на продажбите на акции, където търговците изпълняват ордери и предоставят пазарна информация. Или – както обобщава Джон Тейлър, основател на “Форекс консептс” (най-големият хеджингов фонд за валутна търговия в света преди той да фалира през миналата година) – “старият модел си отива”. Но е “по-добре да напомним, че той вече си е отивал няколко пъти, но този е просто последният”.
