ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Вместо магистрали ЕС иска бързи влакове

На министър Папазов се падна отговорността да избере транспортни проекти за европейско финансиране.

Втората порция европейска финансова помощ за българската транспортна инфраструктура вече е приготвена и сега остава да бъде насочена в правилната посока. По информация на в. “БАНКЕРЪ” по проекта на оперативната програма “Транспорт” 2014-2020 г. остава само финалното доизкусуряване преди изпращането му за одобрение в Брюксел. За разлика от предното издание, този път задачата е доста по-сложна, защото веднъж предложените за финансиране обекти вече няма да могат да се променят в движение. Пряката политическа отговорност за разпределението на парите, естествено, ще легне върху плещите на сегашния министър на транспорта Данаил Папазов. От чисто техническа гледна точка обаче за съдържанието на програмата отговаря директорът на дирекция “Координация на програми и проекти” Галина Василева заедно с екип от още 60 човека.

По принцип основното изискване на Брюксел е програмата да съответства на стратегията на ЕС “Европа 2020” – за интелигентен, устойчив, приобщаващ растеж и насърчаване на преминаването

към нисковъглеродна икономика

Все цели трудноизпълними за страна, където състоянието на транспортната мрежа е, меко казано, незадоволително.

При автомобилния транспорт проблем е лошото състояние на пътната инфраструктура – недовършена основна автомагистрална мрежа, голям брой пътни участъци с максимално допустим трафик, липса на обходни шосета в много градове и населени места. В същото време трайно се увеличава интензивността на движението по висококласните пътища. Според прогнозите за 2020-а трафикът по автомагистралите, по пътищата I и III клас, се очаква да нарасне с 40% спрямо 2010 г., а по тези от II клас с 37.8 на сто.

Но изграждането на аутобани и други шосета, както стана дума, съвсем не е сред европейските приоритети, тъй като води до повече вредни емисии. В общността днес залагат много повече на железопътния транспорт. Поради тази причина балансът между магистрали и жп линии ще е твърде деликатен, което ясно личи и от черновата на новата програма “Транспорт”.

Отново са

набелязани пет приоритетни оси

като първата е “Развитие на железопътната инфраструктура по основната и разширената Трансевропейска транспортна мрежа”, втората – “Развитие на пътната инфраструктура по основната Трансевропейска транспортна мрежа”, третата – “Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт”, четвъртата – “Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта” и последната е добре познатата ни “Техническа помощ” (виж таблицата).

На практика средствата за железници и за пътища ще са поделени поравно – по 572 345 000 евро. Но към тях трябва да прибавим и националното финансиране от 101 002 058 евро. Предложението на министър Папазов и на отговорника за строителството Десислава Терзиева националното съфинансиране по “Транспорт” да достигне 50% очевидно не е срещнало особено радушен прием в правителството.

Иначе

водещият проект при железниците

ще е втората фаза на модернизацията на линията от Пловдив до Бургас. В допълнение на основното строителство, което върви сега, ще се опъне оптичен кабел по протежение на целия участък. В отсечката Карнобат – Бургас пък ще се поставят гарови централизации, даващи възможност за визуализиране на графика на движение в реално време. Отделно ще се рехабилитират участъците Пловдив – Оризово, Оризово – Михайлово, Ямбол – Зимница, а пловдивската гара ще се подготви за превръщането й в жп възел. Началото на всички тези дейности ще бъде поставено през последните четири месеца на 2015-а с намерението да приключат четири години по-късно.

Другият голям проект ще е довършването на модернизацията на жп линията София – Пловдив, която започна на 20 февруари с направената първа копка на железопътната отсечка Септември – Пазарджик. Колкото до строителството от столицата до Септември, то също ще тръгне в края на 2015-а и се очаква да приключи в последните месеци на 2020-а.

Далеч по-спорни са другите две жп линии, които ще предложим за финансиране по оперативната програма. Първата е Карнобат – Синдел – най-кратката сухопътна връзка между двете ни големи черноморски пристанища Варна и Бургас. В периода от 1982-а досега са удвоени и електрифицирани 71 км от нея, но останалите 52 км са в лошо състояние.

Другото трасе е Русе – Варна, свързващо речния с морския порт. Сега средната скорост за пътническите влакове по него е едва 66 км/ч, а за товарните – 62 км/час. Проектът е важен и поради планираното изграждане на интермодален терминал Русе. И двата проекта ще започнат в края на 2015-а и е необходимо да приключат за пет години.

При пътната инфраструктура основното внимание ще бъде насочено към

доизграждането на магистрала “Струма”

между Благоевград и гр. Сандански. В проекта на оперативната програма “Транспорт” витиевато е записано, че строителството следва да се извърши през новия програмен период, “когато значителните инженерни и екологични въздействия ще са преодолени или смекчени”. Само че въпреки очакваното “смекчаване” то ще отнеме цели седем години – от 2015-а до края на 2022-а – последния възможен срок за усвояването на парите.

Сегашният кабинет ще заложи и на скоростния път Видин – Монтана, който е разделен на четири участъка: Видин – Димово, Димово – Бела – Ружинци, Ружинци – Монтана и Монтана – Враца. В плановете влиза и изграждането на отсечката между Мездра и Ботевград, чиято подготовка вече е завършена. Така ще се осигури идеална връзка между втория мост на р. Дунав и София, а оттам през магистралите “Хемус” и “Струма” към Гърция. Строителството и по двата проекта е предвидено да започне през лятото на 2015-а и да завърши до края на 2020-а.

Въпреки опасенията, че “Хемус” ще изпадне от сметките, и този аутобан ще се бори за европейско финансиране. Нагласите са от него да се построи само трасето от Ябланица до пътния възел за Плевен и Ловеч, и то в периода 2017-2022 година.

Не е забравена и магистралата от Калотина до София, като намеренията са изграждането й да започне най-късно през това лято и да приключи за две години.

Последният голям проект, който ще се изпълнява, е по третата приоритетна ос – “Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт”. Става въпрос за

третият лъч на столичното метро

от “Ботевградско шосе” – по бул. “Владимир Вазов” и през централната градска част до ж.к. “Овча купел”. Сметките са строителството му да тръгне тази година и да свърши през 2020-а.

Сред по-малките проекти внимание заслужава споменатият вече интермодален терминал в Русе, който ще създаде условия за оптимално интегриране на воден, железопътен и автомобилен транспорт и ще осигури възможност за извършването на голям обем товарни превози от Черно море до Централна Европа.

Разбира се, всичко това са наши планове, в които определено има логика, но последната дума все пак ще е на Брюксел.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че държавата беше достатъчно подготвена за първия по-сериозен сняг?

Подкаст