Поредното доказателство, че правосъдието ни е абсолютно карикатурно, е мегаделото „Октопод“. То трябваше да внесе прелом в борбата с организираната престъпност, но всъщност се разпада по шевовете. Четири години след показната акция, по която „МВР пикчърс“ създаде един от незабравимите си хитове, циркът е пълен. А тръшнатият тогава на пода тартор на групата Алексей Петров е напът да изчисти по съдебен ред репутацията си на „лоялен гражданин“.
Едва ли има друга що-годе нормална държава, в която прокуратурата да плюе в сурата си отново и отново по такъв безподобен начин и да не й пука. Тази седмица държавното обвинение изпусна и последния ден от срока, в който трябваше да внесе в Специализирания наказателен съд годен обвинителен акт по едно от трите дела, на които беше раздробен „Октопод“-ът. Става въпрос за разследването за данъчни престъпления, за пране на пари и за източване на комбината „Кремиковци“ – все деяния, осъществени от Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, от Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците и от адвокат Николай Велков. Невнасянето на обвинителен акт води задължително до прекратяване на делото съгласно възстановената миналата година Глава 26 от НПК, чиято роля е да не допуска създаването на т. нар. вечни обвиняеми. Ако от привличането на обвиняемия за тежко престъпление са изтекли повече от две години, той вече има право да поиска делото му да бъде разгледано от съда.
Съдът, първо, дава на прокуратурата тримесечен срок да внесе обвинителен акт, да предложи освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство. Ако това не стане, съдът прекратява делото. Ако пък прокуратурата внесе обвинителен акт, но са допуснати съществени процесуални нарушения, на държавното обвинение се дава още един шанс да се поправи. В едномесечен срок то може да отстрани нарушенията и да внесе акта отново в съда. Ако не отстрани пропуските си или изобщо не внесе обвинителния акт, делото се прекратява окончателно. В сегашния случай не е ясно дали прокуратурата изобщо е внесла някакъв обвинителен акт, за да й бъде даден допълнителният едномесеч срок за поправянето му.
Че „Октопод“-ът върви към провал, се усещаше още преди ГЕРБ да падне от власт. Неотдавна пък шефът на Националната следствена служба Евгени Диков призна, че срещу Алексей Петров нямало доказателства и по разследването за организиране и контролиране на мрежа за проституция – т. нар. „сутеньорски Октопод“. Огромна работа била свършена, обвиняемите начело с Антон Петров-Хамстера били 49 души, което го правело най-голямото дело по този показател. Не е трудно обаче да си представим как ще завърши и то, щом като няма доказателства срещу сочения за тартор на тази дейност.
Отсега може да се предвиди, че провалът ще предизвика нова престрелка между главния прокурор Сотир Цацаров и наблюдаващия „Октопод“-а прокурор Светлозар Костов. Двамата се скараха публично, след като Костов не беше избран за шеф на Апелативната специализирана прокуратура през есента на миналата година. Той е начело на първоинстанционната спецпрокуратура, но Цацаров го командирова допълнително и в Софийската градска прокуратура, за да си „доработи“ докрай „Октопода“. А го командирова, защото Костов свърза поражението си в конкурса за по-високия началнически пост и с интерес „Октопод“-ът да бъде провален. Цацаров избухна, питайки гневно кой е казал, че делото е приоритетно.
Изглежда, вече и топглашатаят на борбата срещу организираната престъпност Цветан Цветанов няма нищо против Алексей Петров и компания да се измъкнат сухи от наказателното преследване. Бившият вътрешен министър доста време трупа имидж покрай делото, изкарвайки бившия агент на ДАНС мафиот №1 в държавата. Сега Цветанов не е на власт, обвиняем е по няколко дела и просто казва, че в едно разследване „господар е прокуратурата и след като така са преценили, те трябва да кажат защо сме стигнали до този край“. Ползата за Цветанов е двойна – освен че демонстрира коренно различен тон и отбива удара от себе си, той хвърля камък в градината на Цацаров. Всичко планирано от прокуратурата и възложено като задачи на МВР било изпълнено, въпреки че по онова време изглеждаше, че възложителят е не прокуратурата, а МВР.
Третото дело „Октопод“ – за рекет и изнудване, също е „пътник“. Фамозната председателка на състава Румяна Ченалова беше описана от депутата Делян Пеевски като съдийката, на която Цветанов много държал и настоявал тя непременно да остане съдийка в делото „Октопод“. Ченалова отрече, но за защитата на Алексей Петров това бе достатъчно моментално да й поиска отвода. Тук прокуратурата опита да го даде мъжки, като я подкрепи, но това си е просто поредната игра. Според държавното обвинение твърденията на народния представител не ангажирали никого с нищо, били неясни и недоказани, а главният прокурор „частично“ ги опровергал. След това прокурорско рамо Ченалова отказа да си направи отвод, което обаче не означава, че е решена да осъди Алексей Петров и съучастниците му. Ченалова нито е от вчера, нито ще си заложи главата заради Цветанов, особено след като той вече не е в силна позиция. Да не говорим, че я проверяват по разследване в Македония за нейните действия като адвокат през 2004 г., свързани с източване на 2.5 млн. долара от държавния холдинг „Македония Табак“. Ако не прави, каквото трябва, Висшият съдебен съвет (ВСС) може бързо да я отстрани от длъжност, като образува дисциплинарно производство срещу нея. А това ще означава делото да започне отначало при още по-„правилен“ съдия.
След края на псевдобитката с „Октопод“-а сметката, естествено, ще отиде у данъкоплатеца. Той ще покрие нанесените на Алексей Петров и компания вреди от държавата. Братята Дамбовци вече са се оплакали в съда по човешките права в Страсбург срещу България и искът им е за 85 млн. евро. Ако всички обвиняеми и подсъдими по мегаделото сторят същото, ще се смеем през сълзи на този цирк.
