Суровата зима в Щатите и революционната обстановка в Украйна охладиха ентусиазма на инвеститорите. Обама обяви, че е готов да инвестира 300 млрд. долара за обновяването на пътищата в страната. И правилно, защото по време на криза, при това много дълбока, единственото, което правителството реално може да направи, е да инвестира в пътната мрежа. Така е било и през 1929 г., така е и сега.
Инфлационните процеси в Германия се забавят и това беше достатъчно основание да плъзнат слухове, че ЕЦБ ще увеличи финансовите стимули. Най-вероятно тя ще прибегне към намаляване на лихвите по едноседмичните си редовни рефинансиращи операции, които в момента са 0.25% на годишна база.
Накратко – обстановката не е розова. Осъзнавайки това, дилърите пристъпиха към разпродажбите на притежаваните от тях по-рискови активи като акции и покупката на по-малко рисковите, но пък и по-малко доходни държавни облигации.
Българските държавни облигации (не че са сред най-сигурните инвестиции) са сред любимите инструменти най-вече на дилърите у нас. Това беше и основната причина цената им да се повиши, т.е. доходността им да се понижи в резултат на обратнопропорционалната им взаимовръзка.
Книжа от емисията ни, деноминирана в евро с падеж юли 2017 г., вече могат да се придобият при 1.60% годишна доходност. Само преди седмица инвестицията в тях носеше 1.67 процента. През последните дни цената им се повиши с 20 цента и достигна 108.6 евро за 100 номинал. В резултат на засиленото търсене на емисията и доходността на доларово деноминираната ни глобална облигационна емисия се срина. От 0.9% годишна възвръщаемост, на колкото се договаряше преди седмица, тя вече трудно се намира при доходност от 0.75% на годишна база. Нека да отбележа, че тя е деноминирана в долари и падежът й е през януари 2015 г., т.е. след по-малко от 11 месеца. Тя е търсена, защото примерно депозит в щатски долари с такава срочност би носил 0.5% годишно, а инвестицията в щатски държавни книжа дава едва 0.09% годишна възвръщаемост.
Доходността и на вътрешните ни емисии за поредна седмица отбеляза макар и минимален спад. Облигационната ни емисия с падеж след десет години вече се търгува при 3.55% годишна доходност, а не при 3.58%, колкото бе преди седмица. Сделките с книжа с остатъчен срок от седем години пък се осъществяват при 2.90%, срещу 2.95% отпреди седмица. Емисиите с падежи след пет години се договарят при 2.02 процента. Доходността и на държавните ни облигации с остатъчна срочност до падеж от три години също се понижи и вече е 1.45% годишна доходност.
Повече от успешно, от гледна точка на Министерството на финансите, ще се пласират нови количества държавни ценни книжа. Имам предвид, че това ще стане при още по-ниска доходност от вече реализираната. Ликвидността на междубанковия паричен пазар е отлична и банките, както и техните клиенти, в същото време конкуренти за по-дългосрочни облигации, каквито са застрахователните компании и в пенсионните дружества със сигурност ще допринесат за успешното пласиране на поредната държавна облигационна емисия. Такава ще се продава на 10 март, когато Българската народна банка ще проведе аукцион за допълнително предлагане на 50 млн. лв. номинална стойност от ДЦК с падеж юли 2024 година.
Индексът ЛЕОНИЯ, отчитащ лихвите по най-търгуваните еднодневни депозити на междубанковия паричен пазар е 0.03% на годишна база. За сравнение – ЕОНИЯ е 0.17%, на каквото ниво се предлагат депозити в евро. Фактът, че родният индекс е чувствително по-нисък спрямо европейския си братовчед, идва да покаже, че левовата ликвидност на банките ни е значителна. Липсата на алтернативи за влагането на левовия ресурс ще подтикне банките ни да инвестират и в по-дългосрочен инструмент, какъвто е предлаганата на 10 март емисия.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
