След многократни опити да надскочи котировката от 1.3750 щ. долара за едно евро единната европейска валута обърна посоката и слезе близо до стойност 1.3650 долара. Валутни анализатори обясняват този спад с напрежението в Украйна, което тласна инвеститорите към традиционните валутни убежища – щатския долар, швейцарския франк и японската йена.
Растежът на еврозоната ще продължи да изостава
от този в основните си конкуренти САЩ и Китай и през тази, и през следващата година, става ясно от публикуваната на 25 февруари зимна прогноза на Европейската комисия. Основни „виновници“ отново са високите равнища на безработицата и на публичните дългове, които пречат на възстановяването на общността. БВП на еврорегиона ще се увеличи с 1.2% през 2014-а срещу 2.9% ръст на САЩ и 7.4% на Китай, предвиждат в Брюксел. Същевременно безработицата в еврорегиона ще се задържи около 12%, брутният публичен дълг на общността ще се повиши леко – до 95.9% от БВП, а годишната инфлация ще е 1% през тази и 1.3% през следващата година.
Прогнозираното връщане на еврозоната към растеж през 2014-а ще стане след продължилия две години спад – с 0.7% през 2012-а и с 0.4% през 2013-а. Успоредно с възстановяването на общността се запазва и разделението между севера и юга, макар и с някои нюанси. Например, прогнозите са за 0.2% ръст на БВП на Финландия през тази година – по-нисък, отколкото на Гърция, Португалия, Ирландия и Испания. Растежът на Германия обаче ще е по-висок (1.8%), отколкото на Франция (1%) и на Италия (0.6 процента).
Инвеститорите продължават да се тревожат от падналата под 1% годишна инфлация на еврорегиона. Председателят на Европейската централна банка Марио Драги заяви пред репортери на 23 февруари, че до официалното съвещание на 6 март управителният съвет на институцията ще има „пълен набор от данни, за да реши дали да предприема или не някакви действия“. На тази дата ЕЦБ трябва да огласи инфлационната си прогноза за 2016-а. Главният икономист на банката Петер Прет пък коментира в интервю за португалския вестник „Експресо“, публикувано на 22 февруари, че „периодът на слабост на цените се удължава в средносрочен план“.
В Германия
доверието на местния бизнес в икономическата перспектива на страната неочаквано се е изкачило до най-високото си равнище от юли 2011-а досега. Индексът на институт IFO, който отчита бизнес климата тук, е достигнал 111.3 пункта през февруари срещу 110.6 през януари. Очевидно, най-голямото европейско стопанство ще продължи да играе ключова роля в крехкото възстановяване на еврозоната.
Германският износ е скочил най-мощно за последните три години през четвъртото тримесечие на 2013-а – с 2.6% спрямо предишните три месеца.
Осло няма да позволи ръст на кроната
обеща премиерът на Норвегия Ерна Солберг. За целта правителството ще провежда целенасочена политика (а не интервенции), която да помогне на най-богатата скандинавска държава да остане конкурентоспособна в условията на стагниращи цени на суровия петрол и на растящи енергийни разходи.
Норвежката централна банка се бори с поскъпващата местна валута от 2011-а насам, когато инвеститорите потърсиха спасение в Норвегия от кризата на държавния дълг на еврозоната. Основната лихва е 1.5% и ще остане на това ниво поне до средата на 2015-а.
Правителствено проучване обаче показва, че заплатите в индустриалния сектор на страната през миналата година са били с 55% по-високи, отколкото е средната им стойност в търговските партньори на Норвегия.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1599 млн. евро (3127 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.12% дял от купената и продадена валута.
