Докато правителството умува дали да размрази възрастта и стажа за пенсия от 2015-а, десетки хиляди кандидат-пенсионери стягат купчината бумаги, с които ще доказват на Националния осигурителен институт къде и кога са работили и колко пари са получавали. По действащите сега разпоредби в Кодекса за социалното осигуряване, ако жените са навършили 60 години и 8 месеца, в които са изработили 34 години и 8 месеца, а мъжете са „чукнали“ 63 години и 8 месеца – с 37 години и 8 месеца трудов стаж, след съответните бюрократични процедури те най-накрая могат да получат заветната нискобюджетна пенсия. За много от навлизащите в „третата възраст“ обаче правото на пенсиониране се превръща в ходене по мъките с неочакван край.
Некоректно попълнени трудови книжки, в които липсват подписи и печати, немарливо водени ведомости за заплати в предприятията, изчезнали и унищожени при пожари или наводнения документи, докарват тежки кошмари в уж най-спокойните години, защото НОИ разполага с правото да откаже издаването на необходимите за пенсия удостоверения.
Особено сложна става ситуацията
когато трябва да докажеш „мухлясъл“ стаж за пенсия, придобит в стотиците държавни предприятия, които бяха закрити след 1989 година. Дори архивът на някогашния Централен комитет на ДКМС се изгуби безследно. И „бедните редови“ комсомолци берат големи ядове, когато дойде времето да излязат в платена почивка.
Първият кръг на пенсионния ад е отреден за хората с по-дребни технически проблеми. Често срещана спънка е в трудовите им книжки например да са „забити“ кръглите печати за започване на работа и за напускане на предприятието, но да липсва правоъгълният печат, който реално доказва, че служителят е работил в компанията. За тези, които са се трудили във все още съществуващи фирми или такива с официални правоприемници, драмата може да приключи с едно разкарване, неколкочасово ровене в старите архиви и триумфално завръщане със заветното удостоверение. От НОИ успокояват, че ако книжката е подписана от ръководител и главен счетоводител, дори кръглият печат би свършил работа, но няма как да бъде зачетен стаж, когато тези задължителни реквизити липсват. За времето след 1997-а осигурителният институт поддържа електронен регистър, където всеки желаещ може чрез персонален код да получи информация за собствените си стаж и доходи. Тези данни са основание за признаване на отработено време, стига работодателят да ги е подавал без прекъсване.
Системно появяващ се проблем
е и доказването на доход, ако трудовата книжка е редовно оформена, но липсват документите, доказващи брутното възнаграждение и направените осигурителни вноски. Осигурителите или техните наследници по изключение имат право да издават удостоверения въз основа на други автентични ведомости, стига те да съдържат достатъчно данни за заплатата. В противен случай потърпевшият е длъжен да избере тригодишен период от „черната дупка“ на доходите си, а от пенсионния орган взимат служебно за база минималната работна заплата за това време. Което означава, че ако не можете да докажете доходите си за периода 1985-1989 г., НОИ ще приеме, че те са били 120 лв. на месец и съответно размерът на пенсията ще намалее значително.
Но това са бели кахъри в сравнение с „епопеята на забравените“, която мнозина преживяват на второто ниво на трудност. Като следователи от прокуратурата стотици кандидати за пенсия всяка година издирват работодатели, които са фалирали, или предприятията им са закрити и нямат наследници. За да бъдат прекратени тези случаи, през 2005-а в Кодекса за социално осигуряване бе направена промяна,
регламентираща съхраняването на трудовите документи
С нея осигурителите, които спират дейността си след 1 януари 2006-а, бяха задължени да предават разплащателните си ведомости в съответното териториално поделение на НОИ и да доказват, че са го направили пред съда, преди да бъдат заличени. Съответно осигурителният институт разполага с почти пълен набор от отчети за заплати, трудови книжки на ликвидирани фирми без правоприемник, хонорари и други премии за периода от 2006-а досега. За тези осем години в архива му е постъпила документацията и на около 15 хил. предприятия, развивали дейност след 1960-а, каквото бе другото въведено нормативно изискване. Сред тях са отчетите на БГА „Балкан“, архивът на българите, работили в дърводобива на бившата съветска република Коми, ведомостите на много земеделски кооперативи. Но никой не знае документацията на колко хиляди предприятия е потънала в небитието, тъй като НОИ проверява само казуси, по които са постъпили жалби. В това отношение безценна помощ може да окаже електронната система на института. Тя предлага справка за прекратените осигурители без правоприемник, които са предали разплащателните си ведомости. Те могат да бъдат търсени по име или част от име, както и по населено място. В идеалния случай там може да откриете отчетите на ликвидираното предприятие, колко пари сте получавали и върху каква сума сте осигурявани. И след подадена молба в съответното поделение на НОИ и до 30-дневно чакане няма пречки да получите по административен път заветните удостоверения за стаж и доход.
Ако обаче справката се окаже „залудо“, започва
мъката с безкрайното издирване
Най-удачният вариант е да намерите координатите на бившия си шеф, за да разберете дали бумагите случайно не са на тавана или в гаража на къщата му. Или поне на главния счетоводител, за да научите от „първа ръка“ накъде е поела пратката, необходима за пенсионирането ви. При положение че въпросните хора са неоткриваеми или пък, не дай Боже, са починали, следва щателно да се преровят общинските архиви. След 1990-а, когато се закриваха ТКЗС-тата, АПК-тата и промишлените предприятия, за удобство на гражданите беше разпоредено документите, които засягат трудовия стаж, да остават в кметството или в общината, на чиято територия е развивана дейността. В края на 2005-а след промяната в кодекса бе наредено дебелите папки да заминат към НОИ. Но по-немарливите общински служители определено не са си усложнявали живота с досаден трафик на документация. Съществува малък шанс необходимите ви документи да отлежават някъде из централния или в регионалните държавни архиви. Но може да надникнете там само при положение, че сте работили в държавно и общинско учреждение или във фирма, където държавата държи основния пакет акции. Само че администрацията на архивите не издава удостоверения за трудов стаж и осигурителен доход. Единственото изключение е военно-историческият архив, който пази данните за кадровите армейци, „чантаджиите“ и техните наследници.
Последният адски пенсионен кръг настъпва за тези, които не могат да докажат стаж и доходи по изброените начини. Те имат един-единствен изход. Да получат удостоверение УП-17 от НОИ, с което да заведат
дело пред районния съд
срещу съответното териториално подразделение на института. Юридическата битка е възможна благодарение на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, който влезе в сила от април 2011-а. Тя обаче съвсем не е лесна, тъй като ищецът трябва да представи удостоверение, издадено от работодателя, че документите му са загубени или унищожени, или писмени свидетелски показания от въпросния осигурител. За доказателство се приемат трудови договори; уведомления до НАП, че през оспорвания период лицето е със сключен трудов договор; други споразумения; заповеди за определяне на възнаграждение за продължителна работа или придобит стаж и опит; трудови и осигурителни книжки; договори за възлагане на управление и контрол. Справка на „БАНКЕРЪ“ установи, че въпросните дела обикновено завършват зле за служителите в районните съдилища. На по-висша инстанция – пред окръжния или Върховния касационен съд, в огромната част от случаите магистратите отсъждат в полза на кандидат-пенсионерите.
